Голямата заблуда

Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му Голямата заблуда показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия - откровено лицемерие, тъй като "досега нито една либерална държава не е помагала на друга да спечели икономически предимства за нейна сметка в името на борбата с глобалната несправедливост и няма сериозни основания да очакваме, че това някога ще се случи".

Дълго време се смяташе, че САЩ трябва да разпространява либералната демокрация по цял свят и че политиката за преустройство на планетата по образа на Америка ще защити човешките права, ще гарантира мира и ще направи света по-безопасен, но това не се случи. Вместо това САЩ се превърна в силно милитаризирана държава, постоянно водеща войни, които подкопават мира, нарушават човешките права и застрашават либералните ценности. Това беше неизбежно, защото веднъж почувствал се с развързани ръце на световната сцена, хегемонът бързо се пристрастява към състоянието на вечна война - разбира се, в името на защитата на демокрацията и човешките права. Това е цената, която светът плаща за либералната хегемония.

Съзерцавайки днешния свят на непрекъснати конфликти, провалени демокрации и надигащи се авторитарни сили, човек може да проумее гледната точка на автора. Голямата заблуда е книга за вековете. Проблемът е, че ако нейната основна теза е точна, може да няма бъдещи векове, които да я оценят.

Джон Дж. Миършаймър е американски политолог и професор, който е определян за най-влиятелният съвременен представител на школата на реалистите в сферата на геополитиката. Преподава в Чикагския университет от 1984 г. и е автор на множество статии и книги. Най-известен е с теорията си за офанзивния реализъм, според която отношенията между Великите сили се диктуват от рационалното им желание да постигнат регионална хегемония. Според проф. Миършаймър за една силна държава най-важното нещо не е идеологията, а сигурността и тя прави всичко възможно - в една изначално анархична международна система - да се сдобие с колкото се може повече политическа, икономическа и военна мощ, независимо каква е формата на управление - демокрация или автокрация. Джон Миършаймър от десетилетия твърди, че ако Китай продължава да се развива с бързи темпове, то конфликтът със САЩ е неизбежен, тъй като Поднебесната става все по-пряк конкурент на хегемонията на Съединените щати.

"Преди десет години, когато реших да напиша тази книга, имах две идеи за основната тема. Първо, исках да намеря обяснение защо след края на Студената война външната политика на САЩ толкова често бе неуспешна, понякога дори беше на ръба на пълния провал. Особено ме привличаше идеята да разгледам причините за фиаското на Америка в Близкия изток в широкия смисъл на думата, за неуспехите, които следваха един след друг, както и за влошаването на отношенията между САЩ и Русия, което достигна своя връх през 2014 г. с окончателния разрив заради Украйна. Темата ми се стори още по-интересна, тъй като в началото на 90-те години световната роля на Америка изглеждаше толкова обещаваща. Исках да разбера какво се обърка.

Второ, имах намерение да напиша книга за взаимодействието между либерализма, национализма и реализма и какво е неговото влияние върху отношенията между държавите. Винаги съм смятал, че национализмът е изключително мощен фактор в международната политика, но никога не съм изследвал по-подробно този проблем. Обаче доста съм писал за реализма и в някои от по-ранните си трудове изяснявам по какво той се различава от либерализма. Мисля, че би било интересно да напиша книга, в която се сравняват и противопоставят трите "изма", още повече че не ми е известно някой да го е правил досега. Докато разсъждавах върху отношенията между либерализма, национализма и реализма, внезапно осъзнах, че тази трихотомия предоставя идеалната схема за обяснение на неуспехите на външната политика на САЩ след 1989 г. и особено от 2001 г. насам. В този момент двете предварителни идеи защо трябва да напиша тази книга си паснаха идеално.

Основната ми теза е, че след Студената война Съединените щати бяха толкова силни, че имаха възможност да преминат към изцяло либерална външна политика, обикновено определяна като либерална хегемония. Целта на тази амбициозна стратегия е да се превърнат възможно най-голям брой държави в либерални демокрации, като същевременно се насърчава отворена международна икономика и се изграждат влиятелни международни институции. По същество Съединените щати имаха намерение да прекроят света по свой образ и подобие. Привържениците на тази политика, която намери широк отзвук в американските външнополитически институции, смятат, че тя ще осигури на света спокойствие и мир и ще намали заплахата от разпространение на ядреното оръжие и тероризма. Това от своя страна ще доведе до намаляване на нарушенията на човешките права, а либералните демокрации ще бъдат по-добре защитени от вътрешните си врагове. От самото начало обаче либералната хегемония бе обречена на провал и накрая това се превърна в реалност. Като стратегия тя изисква политически решения, които противопоставят държавната политика на национализма и реализма, а те в крайна сметка имат много по-голямо влияние в международната политика от либерализма. За повечето американци е трудно да приемат този факт. По своята същност Съединените щати са либерална страна и техният външнополитически елит изпитва почти инстинктивна враждебност както към национализма, така и към реализма. Подобен начин на мислене обаче може само да предизвика проблеми на външнополитическия фронт. По-разумно би било американските политици да се откажат от либералната хегемония и да се придържат към по-умерена външна политика, основана на реализъм и правилна оценка на възпиращото действие на национализма върху великите сили.

Всъщност историята на тази книга започва още от времето, когато токущо бях завършил университета Корнел. През есента на 1976 г. посещавах практическия семинар по политология на професор Айзък Крамник, на който той запознаваше студентите с произведенията на забележителни философи като Платон, Макиавели, Хобс, Лок, Русо и Маркс. Този курс ми оказа много по-голямо влияние от всички лекции, които бях посещавал преди това. Още пазя бележника си със записките от семинара и през следващите години съм го разлиствал поне петдесет пъти.

На семинара на професор Крамник научих три неща, които оказаха решаващо влияние върху моето интелектуално развитие. Първо, подробно се запознах с всички видове "изми", включително либерализма, национализма и реализма, а и една от целите на курса беше да очертае различията и противоречията между тях. Второ, тогава осъзнах, че теорията наистина е крайно необходима, ако искаш да разбереш процесите, протичащи в света. Често се връщах към записките си, защото си мислех за разсъжденията на тези философи, които се оказаха напълно приложими към политическите проблеми в съвременността. И трето, тогава именно научих, че по важни научни въпроси може да се говори и пише на прост и ясен език, достъпен и за неспециалисти. Въпреки че понякога ни беше трудно да разберем какво имат предвид прочутите философи от нашия списък със задължителната литература, професор Крамник умееше да представи техните теории с простички думи и не само ги направи лесни за разбиране, но и успя да ни обясни защо са толкова важни.

Голямата заблуда е замислена като теоретично изследване. В основата ѝ е залегнало убеждението, че научните теории са важни, за да се разберат правилно политическите процеси. И напълно в духа на Айзък Крамник, направих всичко, което беше по силите ми, да изложа аргументите си възможно най-ясно, за да може да ги разбере всеки образован читател, който се интересува от темата. Или, казано направо, поставих си за цел да изпълня ролята на добър предавател, а не на автор, склонен да хвърля читателя в недоумение. Разбира се, само той може да определи доколко успешни са били усилията ми."
Из книгата