"Казват се Кармен, Фиделито, Светлана, Ли На, Коля... Или пък учебниците по история не са съхранили имената им. Но въпреки това всички те имат нещо общо - наследници са на едни от най-влиятелните диктатори от миналия век. Някои на най-старите – Мусолини, Сталин, Мао, Чаушеску. Други на по-съвременни - Лукашенко в Беларус, династията Ким в Северна Корея, Башар ал-Асад в Сирия...
Тези деца са били привилегировани очевидци на исторически събития. Споделяли са личните мигове на хората, опитали да оформят XX век по свой вкус. Кой по-добре от тях би могъл да предложи нов поглед към мъжете, често представяни като чудовища? Въпросът е много прост – дали човек като Сталин, Мао или Чаушеску е отделял време да се грижи за децата си след края на дните си като диктатор? Дали тези деспоти са били способни отново да изпитват чувства, след като прекрачат прага на дома си? Дали тези деца са успели да израснат уравновесено? Получили ли са основите на образование - и социално, и емоционално, което да им даде възможност да се приспособят към днешния свят?
Някои от тези бащи може би ще ви учудят... Сред страниците може би ще изненадате Мао, заслушан в захлас в най-малката си дъщеря, която му пее оперни арии в разгара на войната срещу японците. Ще откриете и че Бащата на народите Йосиф Сталин не успява да се противопостави на брака на дъщеря си, която след това се развежда и омъжва отново неведнъж. И ще установите, че последният европейски диктатор, който все още е на власт – беларусинът Лукашенко – разрешава на сина си Коля да влиза по всяко време в кабинета му, включително и по време на заседание на Министерския съвет... Но това са изключения.
Неволни участници в сценарий, на който не могат да влияят, детството на тези деца е узурпирано от режим, който вижда в тяхно лице продължители на династията. Използвани в услуга на личната прослава на бащата диктатор, те стават продължение, въплъщение на "обичта", която трябва да изпитва властимащият към народа си. Тази толкова смазваща и унищожителна роля не се възприема от всички деца по еднакъв начин. Някои идеално се вписват в бащиния режим и посвещават живота си на опазването на наследството му. Такъв е случаят с дъщерята на Франко, с дъщерята на Чаушеску, с дъщерите на Мао и децата на Пиночет. Други са свързвани, доброволно или насила, с бащиния режим, за да поемат един ден юздите му. Тези наследствени диктатори са рядкост и са изключително неустойчиви. Единствено семейство Ким в Северна Корея успява да увековечи властта си. В Хаити Жан-Клод Дювалие наследява баща си и продължава с петнадесетина години неговата диктатура, но прокуден в изгнание от народа си, не успява да предаде властта на сина си. А семейството на Башар ал-Асад го принуждава да наследи баща си. Младежът мечтаел да стане офталмолог в Лондон, а се превърна в кървав диктатор в Дамаск.
Някои пък нямат време да се докажат и на свой ред да поемат властта - възпитани като бъдещи принцове, обиграни в насилствените и диктаторски методи на бащите си - Саддам Хюсеин не принуждаваше ли двамата си синове да присъстват от най-ранна възраст на екзекуциите? – те излизат от детството с твърдото намерение да наследят бащите си, и така се отдават на братоубийствени борби или пък амбициите им са покосени от падането на режима. Такъв е случаят с децата на Мубарак в Египет, на Хюсеин в Ирак и на Кадафи в Либия. Някои приемат и дори се стремят към бащиното наследство, но за други то е голям товар. Те всячески се стремят да се скрият или с всичка сила да скъсат връзките, обагрени с кръв. Така Светлана Сталина бяга на Запад няколко години след смъртта на баща си, в разгара на Студената война, а Алина Кастро намира убежище в Маями точно срещу острова затвор, управляван с желязна ръка от баща ѝ Фидел Кастро, който никак не е доволен от бягството ѝ.
Едновременно вкоренени в миналото и решително обърнати към настоящето, съдбите на тези мъже и жени рядко са разглеждани задълбочено. Но повечето от тях още са живи и не крият мнението си. Затова се обърнахме към историци, геополитолози, но и опитни репортери, за да напишем отделните глави на тази колективна творба. Всички участници са специалисти по съответните диктатури. Мнозина са живели във въпросните страни и все още често ги посещават. Авторите или разглеждат жизнения път на всички деца на даден диктатор, или избират някое конкретно дете в зависимост от мястото му в семейството и отношенията му с бащата. За да съберат информация от първа ръка, понякога се срещат с близки на семейството - както поддръжници, така и противници. Лана Паршина дори лично интервюира Светлана Сталина няколко години преди кончината на любимата дъщеря на "бащата на народите". Разказът ѝ е уникален с искреността и достоверността си.
Влезте в голямата История през страничната вратичка и вижте съдбата на тези деца, които са имали нещастието баща им да е диктатор. Баща, който днес целият свят иска от тях да ненавиждат."
Из книгата
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа
