"Какво става със света? Как да обясним взаимовръзката между всички тези промени? Завършва ли веригата от конфликти, или ние сме в нейното начало? Защо световните политически лидери не са в състояние да спрат войните, тероризма и насилието?
Преди 20 години в книгата си "Четвъртата цивилизация" обосновах прогнозата, че промените в Източна Европа и разпадането на Съветския съюз са само първата фаза на глобални промени в световния политически и икономически ред. Предвидих, че много скоро след това ще настъпи и втора фаза - радикални промени в Западния свят в САЩ и в Европейския съюз. Застъпих идеята, че глобализацията при съхраняването на огромно неравенство в производителността и доходите ще доведе до огромна емигрантска вълна. Бях сред първите, които предвидиха възникването на мултиполярен свят.
Книгата, която сега държите в ръцете си, е наречена: "Новите глобални сили и Европа". Тази книга е обобщение на няколко мои изследвания и е резултат на повече от 20-годишен труд. Дискусията за новия световен ред започна в началото на 90-те години на миналия век и далеч още не е приключила. Причината е, че след падането на Берлинската стена доминиращи станаха няколко илюзии за световното развитие, които днес изглеждат все по-абсурдни. Първо. Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. бе свързано с идеята за еднополюсен свят начело със САЩ като определящ фактор на новата световна архитектура. Аз твърдях тогава, твърдя го и днес, че новият свят ще бъде многополюсен и полицентричен, което ще породи верижни промени в международните отношения и в моделите на развитие. През 90
-те г. на XX век този възглед беше отхвърлен. Днес той се приема от все повече експерти и политици.
Второ. Почти две десетилетия в света се утвърждаваше възгледа, че новият световен ред ще бъде либерален. И през 90
-те години, и сега твърдя, че демокрацията е историческа категория. Тя не може да бъде налагана силово. Демокрацията изисква определено ниво на прогрес и развитие. Ето защо бъдещият световен ред няма да бъде просто либерален, поради огромната икономическа нееднородност на страните. Унищожаването на държавите, напълно свободното движение на хора, вече води до огромни емигрантски вълни, които нарекох през 1996 г. - "поход на бедните". Днес милионите бедни напускат своите домове и искат да живеят в богатите западни страни. Това поражда кризи и конфликти навсякъде. Самият "поход на бедните" към богатите страни предвещава нови геополитически размествания.
Трето. След падането на Берлинската стена целият свят заговори за историческа победа на капитализма над комунизма. Безспорно комунизмът се саморазруши (в СССР) или еволюира (Китай) в различна система. Но това не заздрави капитализма в стария му либерален и пазарен вид. След кризата на комунизма настъпи криза и на капитализма. Затова от началото на 90
-те години аз пиша постоянно, че светът преминава през цялостна цивилизационна промяна и това се отнася и за комунистическите, и за капиталистическите модели на собственост и управление.
Когато искам да обясня протичащите промени в света, аз не затварям анализа нито в отделните страни и региони, нито в кратки времеви рамки. Когато се анализират големи цивилизационни преходи, е необходимо връщане към историята на човечеството. Ето защо започвам книгата си с оценка на големите три цивилизационни прехода, за да обоснова това, което се случва днес. Това е много съществена част от моите идеи. Защото развитието на човечеството се движи по траектория, обусловена не от отделни лидерски решения, а от много по-големи исторически процеси, надхвърлящи времето на един човешки живот.
В "Новите глобални сили и Европа" се стремя да докажа, че близката перспектива на света в следващите няколко десетилетия ще бъде свързана с формирането на мултиполярен свят. Това е процес на постигане на относително икономическо, военно-стратегическо и технологично равновесие между няколко големи държави. Това е неизбежен етап по пътя на глобализацията и създаването на общосветовни правни норми и регулации. Затвореното в рамките на националните държави мислене е вече пагубно. Но и прибързаното закриване на националните държави е също толкова наивно. В новия свят се променят основни парадигми на международните отношения и това много автори наричат "нов световен ред". Формирането на мултиполярен свят, който е сърцевината на този ред, ще заеме продължителен период от време. Безспорно този процес ще породи множество конфликти, особено по границите на влияние на новите глобални сили. Това може да доведе до множество локални войни, но може и да стане и по пътя на компромиса и мира.
Новият световен ред ще се структурира от глобални и регионални сили и държави - сателити, приемащи принципа на мултикултурността. Когато назовах книгата си "Новите глобални сили и Европа", имах предвид, че Европейският съюз е глобална сила в перспектива, като възможност, но която далеч още не се е състояла. Съвременна Европа не покрива обективните критерии за понятието "глобална сила" в началото на XXI век. Това обаче може да стане относително по-бързо, ако европейските лидери имат волята и куража да тръгнат по пътя на единна отбранителна и икономическа политика."
Проф. Александър Томов
Рейтинг: 8.80 / 5 гласа 
