Вълнение в Константинопол. Поезия

"Мисля, че при Георги Константинов основно е интересното хрумване, неочакваният особен поглед към нещо от действителността, оригиналната мисъл, породила се от живота. Тя е онази, която по всяка вероятност дава и първия импулс в творческия процес. От това поетическата находка е вече ценност сама по себе си, разбира се. Не всекиму е дадено това зрение. Но важното при Георги Константинов е, че интересната находка не остава самоцелна и неприятно самоизтъкваща се, а напротив - тя винаги е свързана с едно искрено, автентично чувство.

Всъщност и не би могло да бъде иначе. Като си помисли човек, тя, оригиналната находка, сама е родена от чувството, негова рожба е... Двете, хрумване и чувство, са всъщност едно, и когато това е така, топлинката минава от поета към четеца безотказно. Аз съм бивал с Георги Константинов на литературни срещи и зная как откликва аудиторията на неговите стихове. Диапазонът на чувствата в него е широк - той е отворен и към горчилката на националната история, и към бурните теми на днешния ден. А най-отворен е сякаш към вечната тема за любовта. Казваш си - този човек умее да обича и това е също ценно, защото този дар е даден не всекиму.

И още нещо - това е чувството на Георги към природата. Той усеща дъха на земята, на годишните времена и умее да предава този дъх. Дъха на снега например. Достатъчно е да каже, че снегът слага сребристи еполети на раменете му... Или като прочетеш за хълма в полето, който се е запътил към планината, но усетил как в него никне пролетта, се е спрял насред път... Това се нарича поезия. И Георги Константинов я прави вдъхновено. Той е за мене едно от безспорните имена на днешната ни поезия."
Валери Петров

Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ), "Неграмотно сърце" (1976), "Общителен самотник"(1982), "Обичам те дотук" (1992 - 2003, достигнала 25 хиляди тираж), "Дърво и птица" (1999), "Аспиринов сняг" (2001), "Човекът е въпрос" (2005), "Вечерна дъга" (2006), "Врана в снега" (получила наградата на Съюза на българските писатели за най-добра стихосбирка, излязла през 2011 г). Издадени са и четири тома с негови избрани творби: "Лирика", "Сатира", "Публицистика и есеистика", "Творби за деца" (2006 - 2009, издателство "Захарий Стоянов").

Негови стихове са включвани в антологии на английски, японски, немски, френски, гръцки, руски, хинди, фарси и други езици. През 2013 г. излезе от печат споменната му книга "Човекът е въпрос" (необикновени случки в моя обикновен живот). Публикува и книги с хумористична проза за деца. Романът му "Туфо, рижият пират" е издаван многократно в родината му и е преведен на немски, френски, руски, украински и други езици. Носител е на национални награди за поезия и детска литература. Два пъти номиниран за международната награда "Ханс Кристиян Андерсен". Носител е и на наградата "Константин Константинов", за цялостно творчество за деца и юноши (2005). През 2007 г. бе удостоен с Националната литературна награда "Гео Милев", а две години по-късно - с националната награда "Иван Вазов".

"Аз много легенди съм чул
в града край Босфора топъл.
Но нямам роднинство с Истанбул.
А само с Константинопол.

Аз странникът,
син Константинов,
в Истанбул без посока вървях.
Ала там, край морето синьо,
Константинопол само видях...

Блестяха християнските храмове,
наместо безброй минарета...
И православните кораби пламваха
в градушка от вражи гюлета.

Дворците пееха тъжни химни,
димеше високата крепост.
На хълма ридаеха млади княгини -
под надвесения
остър полумесец.

Напразно чедата христови вярваха,
че кръстът ще спре ятагана.
И рухваше храмът. Изгаряше дарбата.
Константинопол
потъваше в ада..."
Георги Константинов