"Какво ще кажете, ако някому хрумне идеята да ви имплантира мнения? Или ви накара да повярвате, че снегът е черен? Или реши да ви заличи вярата в правилното и погрешното? Ще възкликнете: невъзможно! Нечувано! Нищо подобно. Всички тези идеи циркулират във Великобритания още от 20-те години на миналия век и в крайна сметка са довели до създаването на мозъчни центрове и основаването на клиниката и института за междучовешки отношения Тависток. Ужасно, нали? Все едно - защото дори 75 години след основаването му неговата обгърнала целия свят мрежа определя нашето мислене и реалност. Точно това характеризирах в един мой предишен алманах като негативно - всичко е обърнато надолу с главата и черното е представено като бяло, а бялото като черно (виж Потулено – изличено - забравено 2011, стр. 9 сл.).
Например да ни учи кое е правда и неправда искаше един психиатър в британския институт Тависток на име Джордж Брок Чисхолм, по една случайност първи генерален директор на Световната здравна организация (СЗО). Същата, която от 2020 г. ни измъчва с една измислена пандемия. Подобни формирования винаги са били подкупни и от самото начало добре платени - например от фондациите Рокфелер и Мейси. Днес впрочем биват финансирани от ваксинационния магнат Бил Гейтс. Е, тогава не е чудно, ако всички се юрват като овце към ваксинационните центрове, понеже са предварително програмирани за целта. Средството за нейното постигане е шокът: например снимки на хора в защитни костюми. Или пациенти в интензивните отделения. Казано накратко: с помощта на неистовия страх успешно се продават всякакви неща: войни, пандемии, мигрантски потоци, повишени данъчни ставки, обезщетения и какво ли не. Могат да ни имплантират мнения по същия начин, по който ни внушават, че снегът е черен, казваше някога британският философ Бъртранд Ръсел.
Тависток или Тавишок?
Как се стигна дотам, ще научим от съответната глава за института Тависток (виж 5 септември). Или трябваше да кажа Тавишок? Един от тези шокове е битката в Украйна, чрез която се продават много неща, дори нашата собствена гибел. Така че в тази книга ще говорим и за война - или за онова, което ни представят под това име - планирана, изкуствена, фактическа, хибридна и каквато и да е друга. Затова и цялата глава за февруари е под знака на един-единствен ден - а именно датата 24
-ти - когато Русия започна въоръженото нападение над Украйна или военната операция, както я нарича руският президент
Владимир Путин. Представените ни образи на врага са както винаги пределно ясни - но дали са истински? Или са просто имплантирани? Кой срещу кого се бие всъщност и кому е от полза това? Ще го разберем и ще стигнем до изненадващи резултати.
Естествено бихме искали да знаем кои са в действителност изведените на предни позиции пионки, като например оръжейната дилетантка Аналена Бербок, страховитата Мари-Агнес Щрак-Цимерман или непреклонният украински главнокомандващ Володимир Зеленски. В съответната глава ще проследим и неговата кариера. Освен това и тази година не пропуснаха да ни убеждават, че сме пренаселили Земята и обявиха 4 май за ден на самоубийството, глупости, за Ден на претоварването на Земята. Посланието: поне всеки втори човек е излишен. Понятието самоубийство съвсем не е изсмукано от пръстите, защото земният Титаник също толкова съзнателно се насочва към крушението си, както и онзи кораб от 14 и 15 април 1912 г. Да, фактът, че се навършиха точно 110 години от катастрофата, е точно алегория на днешната ситуация. И тогава е имало една легенда - айсбергът, а съвременните ледени планини се наричат корона и Путин. Всъщност капитанският мостик е бил превзет от престъпници, които умишлено са тласнали парахода към гибел."
Из книгата