Пиеси за справедливостта

Конкурс за нова пиеса. Този сборник съдържа шест пиеси, номинирани в първото издание на "Конкурс за нова пиеса на НБУ/2017 г." Изданието включва пиесите: "Играч" на Владо Трифонов; "Роден край" на Георги Тенев; "Пиеса за телевизора" на Иван Димитров; "72" на Нели Лишковска; "Аз, змеят" на Петя Башева; както и спечелилата първото издание на конкурса пиеса "Изход" на Йоана Мирчева. Сборникът е с предговори от проф. д-р Виолета Дечева, председател на журито на конкурса, и драматурга Боян Папазов - първият водещ на т.нар. Лаборатория за писане на пиеси: една нова за българската театрална среда инициатива, даваща възможност на авторите да усъвършенстват своите текстове.

Демонстриращи различни жанрови подходи и стил (от фарса и пародията през фолклорната идилия, до криминалната драма), шестте пиеси са обединени около обща тема - справедливостта. Нещо повече, всяка от тези пиеси третира справедливостта с оглед на българския живот тук и сега. Със средствата на драматургията откриваме представени както епизодични образи от медиите - напр. "ловеца на бежанци" (в "72" на Нели Лишковска), така и вече митологизирани образи - напр. "геополитическият играч" (в "Играчът" на Владо Трифонов). Ако се прочете и като един вид социология на българския живот, сборникът представлява особено свидетелство за образите и ситуациите, в които днес търсим справедливостта. Но кое е собствено новото, което може да ни се каже единствено с езика на драматургията? Представяйки ситуация с конфликт, една пиеса по темата "справедливост" непременно посочва и възможните решения на този конфликт.

Точно тук включените в сборника пиеси ни казват нещо изключително важно, което сякаш не можем да чуем другаде: че от една страна, днешните общности нямат ресурс сами да разрешават конфликтите, които възникват в тях, а от друга страна, няма и достатъчно силна външна инстанция - държава, бог, морал, които да сторят това. Отворен финал, отложена справедливост, липсваща поанта - това не е просто либерално отношение към зрителя, а нещо, като че ли грабнато направо от съвременния живот. Оттук и възможността тези пиеси да се прочетат и поставят на сцена критически. Те засягат теми, към които зрителят и читателят не може да остане безразличен. Това е и основната причина такъв тип конкурс да се появи именно в университет - защото университетът, освен образователен център, трябва да бъде и център, от който се формира критическо мислене за съвременния живот.

Свързването на университетската задача - да формира знание и критическо мислене - със собствено театралната задача - да представя възможното развитие на конфликтните ситуации в едно общество, е уникално за българския, а и за европейския културен контекст.