"Предговор
Възстановяването и публикуването на архива на Йордан Йовков доскоро бяха неосъществими, но след предаването на съхраняваната в семейството му част от личния му архив в Централния държавен архив това стана възможно. Йовков е запазил голяма част от ръкописите на своите произведения, които заедно с тези, съхранявани в други архиви и музейни колекции, са значителна част от ръкописното му наследство. Но същото не може да се каже и за неговата кореспонденция. Основната част от нея е запазена в архивите на неговите кореспонденти, които високо са я ценили. В неговия архив съвсем незначителна част са неговите писма, някои от които са чернови, или по различни причини са останали неизпратени.
Оказа се, че са незначителни на брой са и запазените писма до него. Явно, че непрекъснатата смяна на квартирите му (София, Варна, Добрич, Букурещ и отново София) е била причината да се загуби тази важна част от неговата кореспонденция. След предаването на личния архив на Йовков се потвърди предположението, че сред неговото документално наследство няма запазени нито дневници, нито спомени, което е свидетелство, че големият творец е бил чужд на всякаква суета и за него най-важна стойност е имало творчеството му.
Документи, излезли изпод перото му, са публикувани частично в специализирания периодичен печат, в няколко отделни книги, а незначителна част от тях са включена в Том VI от събраните му съчинения. Поради недостатъчната изворова база, както и поради липсата на пълно издание на
архива на Йовков работата на биографите и изследователите на живота и творчеството му е ограничавана. Като база на изследователите са служили главно анкетата на проф. Спиридон Казанджиев с Йовков, събраните в един том от Симеон Султанов спомени на част от Йовковите съвременници и
двете издания на документалните сборници на Димо Минев. В спомените си Стилиян Чилингиров, Владимир Василев и Йордан Стратиев включват
и отделни Йовкови документи, а Д. Минев оповестява новооткритото кръщелно свидетелство на Й. Йовков, с което се прави окончателно изправяне
на сгрешената му рождена дата.
Същото се отнася и за протокола от аутопсията на Йовков от Вичо Иванов, който последователно е публикуван от Д. Минев и
Иван Сарандев. В предишни публикации беше включена и кореспонденцията на Д. Минев с проф. Сп. Казанджиев, проф. М. Арнаудов и
Дора Габе, с която се правят както важни уточнения както около живота и сюжетите на Йовковите произведения, така и за направените открития за прототиповете на неговите герои, които Минев споделя със своите кореспонденти, а издирените материали включва в книгите си.
Сред мемоаристите хронологически първа е книгата на неговия съученик и приятел Григор Василев, отпечатана през 1940г. В нея заедно със спомените си за него той включва и част от получените Йовкови писма. Тази си книга Йовковият приятел и покровител издава на свои разноски в огромен тираж и я подарява заедно с портрета на Йовков на различни институции, библиотеки и училища и предприема пътувания да я представя из страната и градовете на току-що върната Южна Добруджа."
Из книгата