"Имало някога една малка кукла на име Каролина, която живеела в страна далече, далече от света на хората. Небето там винаги било в съвършения син цвят, кой то придобива в средата на лятото, лунната светлина била чиста като сребро и никой никога не остарявал, нито ставал парцалив. Страната на играчките била голямо кралство, което се простирало на безброй километри във всяка посока, накъдето и да погледнеш. На изток се ширело морето, а на запад от земята се издигали стъклени планини, които по цял ден се опитвали да достигнат слънцето.
Кралството се управлявало от мъдри крал и кралица, които никога не вземали безчувствени или жестоки решения. Дори звездите в небето ги обичали и понякога се претъркулвали от своите катедрали и дворци, докато се опитвали да чуят по-добре как кралицата пее или как кралят свири на цигулка. Но Каролина не била част от блестящия кралски двор с неговите фонтани с бълбукащ сайдер и украсени със скъпоценни камъни зали. Тя живеела в малка къщичка, сгушена до лъкатушещо между два зелени хълма поточе. Пердетата на прозорците ѝ били изтъкани от диви цветя, а стените на къщата ѝ били направени от дъски от джинджифилов сладкиш, но тя никога не се изкушавала да похапне от тях. Малката захаросана къща била всичко, кое то имала, защото Каролина не била нито крал, нито кралица, нито дори принцеса; тя била шивачка.
Шиела бални рокли и кадифени жилетки, поли, които се разпервали като криле на пеперуда, и красиви жакети със златни копчета. Най-хубавото било, че с иглата и конеца си във всяка дреха пришивала и желания. Всяко желание било неугаснала надежда, недовършена приказка, нуждаеща се от край. Но тя не можела да изпълни желанията, които ѝ нашепвали играчките, защото притежавала съвсем малко магия.
Повечето от играчките, които идвали при нея, копнеели за най-истинската и съвършена любов. Други - за велики приключения. Малцина искали най-много от всичко на света слава и богатство. Докато работела, Каролина изслушвала всяко желание, кимала от време на време, а иглата ѝ се движела като сребриста риба по разстлания върху масата плат. Наслаждавала се на работата си, но имало и клиенти, от чиито желания я заболявало сърцето. Тези кукли били тихи и тъжни и злочестините им можело да се разчетат така ясно, сякаш били напечатани на порцелановите им лица и на малките им дървени ръце.
Какво искали тъжните играчки? Да се завърнат в човешкия свят, в който били живели за кратко. Защо? Защото жадували да видят още веднъж децата, които били техни приятели. Но това било невъзможно. Никоя играчка досега не била успяла да се върне в този друг свят независимо колко пъти отправяла свое то желание.
Каролина имала свои те съмнения дали това място е чак толкова приятно за живеене. Децата може и да били отначало добри към играчките си, но все някога пораствали и изоставяли обичните си другарчета за игра да събират прах и мухъл под легла и по тавани. Играчките с късмет можело и да отидат при друго дете, по-малък брат или сестра или дори при детето на първия им собственик. Но след това вече изглеждали прекалено захабени, за да си играят децата с тях, и били зарязвани. Когато дървените и стъклените им части и техните дрехи вече не можели да съхраняват душата им, те се завръщали в Страната на играчките.
Тези играчки се били научили да плачат и когато идвали в работилницата на Каролина, я умолявали да им помогне с магията си, но за съжаление, тя не притежавала чак такава сила. Струвало ѝ се, че едва ли може да има нещо по-ужасно от това да се научиш да плачеш. Плачът бил за хората, а тя никога не била срещала дори един човек.
Но въпреки тъгата на тези изгубени играчки и желанията им, които не можела да изпълни, Каролина се чувствала щастлива в малката си къща и искала това да продължи вечно.
После дошли плъховете и със своите железни щикове и железни зъби свалили от власт краля и кралицата. И със сцепена буза и разкъсана парцалива рокля самата тя била изпратена в света на хората."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 1 глас
