Последни истории

Роман равносметка. Роман изследване на живота и смъртта през погледа на три жени от едно семейство - Параскева, Ида и Мая; баба, майка и дъщеря. Роман, в който къкри първичният бульон на множество други книги на Токарчук, идеите са в зародиш, набъбват и след години ги виждаме узрели със смисъл. Роман карта и пътеводител в света навътре.

"Думите - всяка сутрин си ги подрежда в главата, изглажда ги, полира ги. Неволно ги запомня наизуст. Те са като компютърен вирус, проникват в мозъка и се възпроизвеждат, като се прилепят към други думи, врязват се в съзнанието като натрапчиви песнички и стихчета. Но изреченията трябва да бъдат безупречни. Работата ѝ е да говори на другите и да им обяснява това, което им е пред очите. Без нея не биха разбрали какво виждат, биха минали покрай всичко, без да му обърнат внимание, биха останали съсредоточени в себе си, защото там, вътре в тях, започва и свършва всичко.

Разбира се, не говори от свое име, не разказва от първо лице, това би било много трудно; по-скоро дава израз на знанията, събирани за другите от книги, които те не ще прочетат, от проучвания, на които те никога няма да попаднат. Тя е посредник. Говори от името на нещо голямо, разраснало се, колективно, което всъщност няма граници. Старае се да формулира прости изречения в изявително наклонение дори тогава, когато е длъжна да каже нещо, което трябва да остане неясно и нерешено. Понякога, когато е изморена и вижда, че слушателите ѝ започват да се пръскат като пилци, че са разсеяни и мрънкат за ядене и следобедна дрямка, тогава започва да си съчинява. Само така успява да задържи вниманието им още известно време. Изреченията, които слепва в главата си, са като топчета меко тесто. Мислите, които се въртят в главата ѝ, не са нейни, произвежда ги по поръчка."
Из книгата

Нобеловата награда за литература 2018 година е връчена на Олга Токарчук за повествователното въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живот.

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 година в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 година завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 година полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.

Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и други - общо 20 книги до момента. Първият ѝ роман, Пътешествието на хората на книгата, излиза през 1993 година и е приет добре в Полша, отличен е с наградата за най-добър дебют. Пробивът за Токарчук идва с нейния трети роман, Правек и други времена (1996), преведен на много езици и донесъл на авторката си международна известност. Други книги от авторката са - Господин Изразителен, Гардеробът, Чудати разкази, Чувствителният разказвач, Изгубената душа, Бегуни, Дом дневен, дом нощен, Правек и други времена, Последни истории, Музика от много барабани, Карай плуга си през костите на мъртвите.

Сред наградите и отличията ѝ (някои от тях нееднократно) са: The Man Booker International Prize - първата полска писателка, удостоена с тази награда. За английския превод на Бегуни (Flights), дело на Дженифър Крофт; през 2019 е финалист за същата награда с Карай плуга си през костите на мъртвите, а през 2022 с Книгите на Яков.

Печели също наградата на читателите Нике (двукратно) - една от най-престижните награди за полска литература, наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски. През 2004 година е финалист за международната награда IMPAC, получава и наградата Ян Михалски - на същата награда е носител и Георги Господинов.