Снегопад(ане). Разкази
Snowfall(ing)

Изданието е двуезично: на български и на английски език. Книга за пътуването през снегопадите на живота и бързото порастване. Импресии и къси разкази за насрещни ледени прашинки, които утаяват големите ни сълзи. Животът, течащ без право на корекции, е главният герой в този сборник: снежни мигове вдълбават и изтриват майчини образи, любовта е няколко мускулни спазъма, порастването е падане, преоткриване и прозрение, че целият свят се събира в 4 милиметра.

Книга за безпощадното гмуркане в илюзии, за взирането в себе си и другите, докато в кратък път от небето към земята угасват ледени вселени и след дълго зимно снегопадане идва среща с вечността.
"Казвам се Цвета и съм родена преди 27 г., в прекрасно семейство. Израснах във Велико Търново. Учих и живях в Израел и Швейцария.

Аз съм Цвета и съм всички герои в тази книга - отвъд позлатените табели на ВИП апартаментите аз съм там, където малки прашинки създават големи сълзи - герой, пътуващ в забравата на моментите, където животът тече без право на поправки, преминава и отнема майчини образи; там където любовта в объркана с няколко мускулни спазъма, а падането е откриване и прозрение, че целият свят се събира в 4 mm. Казвам се цвета и беля времето. Люспите на отминалите времена ме насочват към бъдещето - където една пъпна връв ме спира тук, на земята, и очаква моето сътворение."
От автора

"Когато се гмуркаме в илюзии, търсим единствената истина. Онази отдавна забравена истина, която твори поеми без думи. Когато се гмуркаме в илюзии - безмълвни поеми, вечни секунди - тогава идва и първият сняг! Онзи, същият, който валеше, когато с моята майка карахме към мястото, където гори тихият огън на нашите вечери. И докато пътувахме, заваляваше. Гмуркахме се в малки прашинки ледени вселени и мълчахме усмихнати! Ледените вселени угасваха в своя кратък живот и ние пътувахме към единствената вечност - тихия огън на нашите вечери! Когато се гмуркаме в илюзии, тогава идва и първият сняг!

When we dive into illusions, we search for the only truth. That long forgotten truth, which creates wordless poems. When we dive into illusions - silent poems, eternal seconds - then comes the first snow!That same snow which was falling, when my mother and I were driving to the place, where the quiet fire of our evenings was burning. And while we were still travelling, the first snow started falling. We dived into small particles of icy universes and were silent and smiling! The icy universes burned out their brief lives and we travelled towards the only eternity: the quiet fire of our evenings! When we dive into illusions, then comes the first snow!

(9 January - 18 January)

9 дни частиците на тъгата се реят в мен без посока, със смисъл, с привкус на това, което ще се случи... Плуват в мен, носят вкуса на живота, събират моментите, от които научих, че времето не е линейно - времето е разпръснати мигове върху небосвода на вечността. На деветия ден се събраха наедно, направиха си сбирка в сърцето ми, станаха толкова много, натежаха като утайка на кафе... Всяка моя съставна частица вижда само две очи, помни само миговете, запечатани завинаги в зариците на небосвода ѝ. Туптят само сричките "ма-мо..." Завинаги "мамо"... И сърцето ми вече не се събужда... Толкова малки прашинки, а толкова едри сълзи.

(9 January - 18 January)

9 days the particles of sorrow hover inside me without direction; with a foretaste of the meaning of what was about to happen... They float in me, carrying the taste of life, gathering together the moments, from which I learned that time is not linear - time is scattered moments on the firmament of eternity. On day nine, they gathered together, had a reunion in my heart and became so many and heavy, like the dregs on the bottom of a coffee cup... Each of my component parts sees only a pair of eyes, remembers only the moments imprinted forever on the little light of its sky. Only the syllables “ma-ma” keep pulsating... Forever “ma-ma”... And my heart no longer wakes up... Such small particles, and so big teardrops."
Из книгата