Синеокото куче

Късият разказ е по-труден от новелата, дори от самия роман. И малцина са онези, които го владеят като литературен изказ. Николай Павлов е един от тях. В сборника „Синеокото куче“ той разказва човешки истории, които се запечатват в паметта. Прави го естествено, директно, напипвайки чувствителността на съвременния читател. Образци на жанра са „Млякото и сълзите“, „Помен“, „Вампир“. В „Погребението на Брежнев“ авторът достига саркастични внушения, типични за големите майстори на българския разказ Елин Пелин и Йордан Йовков. В новелата „Паяжината“, включена в сборника, пък проявява удивително усещане за детайла , който съпътства сюжетната линия. Николай Павлов е от ония автори, към които читателят обича да се връща, след като веднъж се е срещнал с творчеството им

Георгьовден
Млякото и сълзите
Грил
Вампирът
Помен
Синеокото куче
Погребението на Брежнев
Музата на поезията
Паяжината (новела)