Житие на една свята грешница. Тайният незавършен роман на
Ваня Петкова, чиято повеля е да се издаде след смъртта ѝ.
Психиатърката Олга Житска присъства на концерт на известната певица Нина Котленко - събитие, което ще промени живота ѝ завинаги. Омаяна от харизмата на певицата, тя мечтае да се запознаят и да разбере повече за нея, отвъд фасадата на славата и слуховете в медиите. След месеци на неуспешни опити да я открие случайността най-накрая ги среща и те се сприятеляват.
Олга успява да спечели доверието на Нина, която доброволно ѝ поверява личния си дневник. Дневник, който разкрива разтърсваща житейска история, каквато Олга, въпреки професионалния си опит на психолог, дори не е подозирала, че е възможна. Както казва самата тя: "Дневникът на Нина Котленко беше съдба! Когато го научих почти наизуст и реших да ѝ го върна, нямах психически сили да ѝ го връча лично. Издебнах момента, когато я нямаше у дома, и в специален пакет го предадох с поръчение на Алисия... Почти веднага след това заминах извън страната..."
Написан между 1977 и 1989 г., Бог е Любов е невижданият и незавършен роман на Ваня Петкова, базиран на реални събития от живота на голямата ни поетеса, който бе открит в архивите на дома ѝ. В това житие на една свята грешница ще се потопите дълбоко в душевността на авторката, докосвайки се до темите за човешките взаимоотношения, страховете, приятелството и любовта, за свободата и обществения плен, описани с голямо майсторство от бунтарката на българската литература.
С този роман - Бог е любов - за пръв път българският читател се докосва до една откровена история, много сходна с истинския живот на най-космополитната ни поетеса, чийто бурен житейски път внезапно приключва през 2009 г., но продължава посредством неповторимото ѝ творчество и до днес.
"Предварително зная, че това искрено, кърваво писание няма да бъде публикувано тук, а може би ще бъде един ден, но това бе причината да не оформя тази писмена рана, символично наречена книга или дневник, през тези 20 години."
Ваня Петкова, 1989 г.
"Книга като тази, която сега държите в ръцете си, не се пише нито в кабинети, нито на бюро, нито за един ден. Тя се пише цял живот, върху разранено коляно, което боли, и с ръце, които някога са били нежни, но вече са втвърдени от мазоли."
Исак Гозес
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
