"Въведение
Изследването разглежда развитието на процеса на регионализация в Латинска Америка и Карибския басейн и условията за достигане до регионална икономическа интеграция. В средата на ХХ век държавите в региона подхождат към този процес под влиянието на външни фактори. Той се характеризира с множество предизвикателства, основани на сблъсъка между външното влияние и местните условия и порядки, резултат на феодалното наследство. Процесът на регионализация е проследен от началото на 50-те до средата на 90-те години на ХХ век.
Концепцията за регионална икономическа интеграция се изследва през призмата на историческите събития и многото фактори, повлияли този процес. Наред с регионалния процес в Латинска Америка, изследването засяга и отношенията с Европейския съюз и Северна Америка. Силното фокусиране върху териториалната динамика на процеса е свързано с въздействието, което оказва върху него регионалният процес в Европа, започнал в началото на 50-те години. В този период все още се формират основните етапи на икономическата интеграция.
През 1958 г. в Европа е направена важна стъпка напред с установяването на четирите свободи на движение. Чрез изпълнението на тези цели Европейската икономическа общност (ЕИО) се устремява към общ пазар. Цел и на новообразуващите се регионални обединения в Латинска Америка става търсенето на решения за улеснено придвижване на стоки, услуги, капитали и хора. Философията на икономическата интеграция се оформя през 50-те и 60-те години в трудовете и идеите на Бела Балаша, Дейвид Митрани, Робер Шуман.
Съществено значение в изследването се отрежда на влиянието на политиката на Съединените щати и Великобритания върху развитието на процеса и анализа на причините, които забавят регионалната интеграция. Тези държави, силни политически и икономически, въздействат, както на регионалния процес, така и на отделни страни в региона, защитавайки своите интереси. Обект на изследване е сблъсъкът на интереси и идеологии. Общият на пръв поглед език се оказва, недостатъчен фактор за обединение, като не успява да компенсира различията в етническия, религиозен и културно-исторически аспект. Поставен е акцент върху близостта на Съединените щати и политиката на Вашингтон, заложена в идеята за "панамериканизма", подчинена на "Доктрината Монро".
Анализът на връзката между регионалните организации и държавите участнички в тях показва как промяната на икономическото и политическото статукво се отразява на регионалната интеграция. Тази зависимост е реципрочна. Тя се променя според политическата и икономическа стабилност в региона. Чрез разглеждане на характерни за определени държави събития и промени, резултат на външно и вътрешно влияние, ще проследим степента на тяхната активност в регионалните организации.
Актуалността на темата се обуславя от липсата на цялостна разработка в българските изследвания, концентрирана върху процеса на регионална икономическа интеграция в Латинска Америка и Карибския басейн. Информацията в богатия изворов материал, намерен в изследванията на чужди автори, позволява да се хвърли повече светлина върху този процес и тези знания да станат достъпни и на български език.
Стимулът за написване на книгата е мотивиран и от глобалните проблеми, стоящи за разрешаване пред световните лидери. Спецификата на регионалните процеси на континента позволява да се изведат основни тенденции за взаимодействието между коренно различни по своето развитие икономики на глобалния пазар. Настоящата разработка се фокусира върху развитието на философски и икономически школи, повлияли чрез своите теории върху световните икономически процеси и икономическата интеграция. Познаването на макроикономическите модели на развитие е важно за разбирането и разграничаването на процесите на регионална икономическа интеграция, както и процесът на глобалозация. Изучаването на регионалните модели, развили се през втората половина на ХХ век, е от фундаментално значение. Всяка една регионална организация оставя в историята своя опит, грешки и временни успехи. И днес човечеството е изправено пред предизвикателствата на глобалния свят.
Когато през 2013 г. започнах това изследване, думата Брекзит не съществуваше, нито пък процесът, който формира това понятие. За Брекзит се заговори в средата на 2016 г., след опита на британското правителство, ръководено от Дейвид Камерън чрез провеждане на Референдум, да получи по-широка политическа подкрепа. С Брекзит Великобритания реши да напусне Европейския съюз, да тръгне по собствен път, извън обединената европейска общност. За Европейския съюз, Брекзит е прецедент и предизвикателство. Въпросите, които стоят пред Европа днес, през 2017 г., е дали излизането на Великобритания от общността ще се окаже непреодолимо препятствие и може ли Брекзит да бъде фатален за Европейския съюз?
В регионалния опит на Латинска Америка като процес на регионални отношения и интеграция има множество примери, които биха могли да дадат насоки и да посочат пътя за преодоляване на европейската криза. Интригуваща в този смисъл е историята на Андската група, опитът на Западноиндийската федерация и други латиноамерикански организации и съюзи. Началото на регионалните икономически отношения е поставено през далечната 1944 г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир."
Из книгата