
Автоимунно проследява в дълбочина историята на "главния герой", която на трийсет и пет-годишна възраст се разболява от хронична болест. Под този претекст, той се опитва чрез всяка поема да идентифицира частично и да направи възможно най-конкретен разказа си, който всъщност създава напрежение в живота му. Той е внимателен към гласовете наоколо, но слуша най-вече себе си. Опитва се да види не толкова медицинските детайли, а по-скоро през частиците живот как личното отразява универсалното. Не може да види бъдещето си, но успява да изреже от миналото си значими случки и хора. От наслагването на тези изрезки се очертава сложна картина със силна и прецизирана тоналност, където по същина се говори за всеки един от нас, за смисъла и неговата липса, за живота.