Дни за обичане. Поезия

Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим... На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка Дни за обичане, естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум. Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си.

Сърце

Ако надеждата
е отишла далече
и омърсено е
от набези на човеци,
ако зад пепел
от огън се скрие,
ще взимате ли
от сърцето и вие?

Ще позволите ли
тук още да бие
или за вас това
сега не е важно,
ако няма да виждате
в удари как гние,
опустошено от
последната кражба?

Пътища

Пътища дълги плъзгат се в разни посоки,
извиват, връхлитат от нейде опасни.
Като мечти несбъднати, скроени широко.
С причини открити, а краят - задраскан.

Двупосочни, на кръст се събират за среща,
без обещания, без тревоги, не питат въпроси.
Забавят за кратко, един друг се подсещат,
че спомен от глухи стъпки в себе си носят.

За любовта, егото и щастието

Ще се престоря,
обещах - безсрочно
на този точно,
посочен да бъда.
А ти ще се правиш
на същия, без свое,
по мое желание -
образ без бъдеще.
Симеон Аспарухов