"Застанал до прозореца, Данте наблюдаваше изгрева на слънцето. Обичаше тези мигове, когато облаците се оцветяваха в пурпурно и сякаш подпалваха небето от изток. Тогава градът се осветяваше с небесната светлина и ставаше още по-красив, а планинските вериги като че го държаха в грижовна прегръдка.
Името Флоренция означаваше цветущ и той беше доволен, че някой е благословил града с това знаково име. Беше щастлив, че се е родил тук, където живееха най-хубавите жени и отвред надничаше красота. Флоренция беше столица на областта Тоскана, потънала сред зеленината на маслинови горички и смокинови дръвчета, редом с кипариси и кедрови. И понеже в околностите отглеждаха най-ароматните лозя и се правеха изключителни вина, Данте не се лишаваше на вечеря от чаша-две от приятната напитка.
Пролетният ден беше тих, топъл, с ласкаво слънце, което разбуждаше пъпките на цветя и плодни дръвчета и скоро ароматът им се понесе като ефирно облаче над флорентинските домове. Излезе и тръгна по все още спокойните улици. Флорентинците се обличаха с дълги дрехи без дипли с качулка, които пристягаха на кръста. На Данте не му харесваше да ходи закачулен, затова си поръча шапка, от която се спускаха две превръзки от двете страни на главата.
Камбаните на църквите звъняха в утринта и създаваха някаква празничност в града. Флорентинци обичаха да чуват техния звън, който им напомняше, че има Ад и Рай и че всеки човек сам избира къде ще попадне след своята смърт. Страхът от Ада обаче беше голям и това беше стимул за повечето хора да се стремят към добродетелност. Но всяка камбана притежаваше свой глас и когато биеха поотделно хората разбираха за каква опасност ги предупреждава: за начало на война, за екзекуция на осъден, за починал или за епидемия.
Според
Аристотел за доброто физическо състояние и здравето на гражданина и за създаването на потомство не е полезна нито физиката на атлетите, нито тази на твърде изнежените и слабовати хора, а средното между тези състояния. Така че физиката трябва да се упражнява, но не с големи натоварвания и не само в едно отношение, както физиката на атлетите, а за да се подготви за задачите на свободния гражданин. Това трябва да се практикува в еднаква степен при мъжете и жените. Ето, доверявайки се на този мъдрец от древността, Данте редовно си правеше разходки - кога сам, кога с приятел, но неизменно с добри мисли в главата.
Река Арно, която течеше през Флоренция, винаги го примамваше да се разходи покрай ленивите ѝ води. От многобройните мостове над нея предпочиташе моста Понте Векио, на който се намираха най-известните магазини за бижута и все се канеше да купи нещо по-впечатляващо за непретенциозната си съпруга, но по една или друга причина не го правеше.
– Добро утро! - поздрави го Виторио де Медичи.
– Добро да бъде! - отвърна му Данте.
Богатата фамилия на Медичите постепенно разширяваше своето влияние в града, като към успешната търговия и тъкачество прибавяха все по-големи парчета земя, която им носеше значително състояние. Когато минаваше покрай магазинчето на евреина на площад Синьория, насреща му изскочи продавачът и приповдигнато му заговори.
– Господин Алигиери, добре че те видях..., получих ценен ръкопис. Апокриф е.
– И кое му е ценното?
– Прецени сам. Озаглавен е Ходене на Богородица по мъките.
– На какъв език е?
– На български.
– Хм, и какво ще го правя този апокриф на български?
– Ти си решаваш. Ще го купиш ли?
– Не, не ми трябва!
– Да не съжаляваш после!
Данте отмина. Тоя евреин не се отказваше да му пробутва разни ненужни свитъци, папируси, скулптурки и погребални маски... Но през нощта сънува Богородица. Като го гледаше с укор, тя му рече: "Българският език е четвъртият каноничен език. Не помниш ли, че папа Адриан II разреши да бъдат преведени на него богослужебните книги, както и да се извършва богослужение на него?..."
Данте се стресна и седна в леглото. През прозореца надничаше голяма оранжева луна, а той, вир вода, още не можеше да осъзнае къде се намира. На сутринта първото нещо, което направи, беше да посети евреина и да купи въпросния апокриф Ходене на Богородица по мъките.
– Казваш: апокрифът е намерен в земите на българите. Къде по-точно? Защото и княз Алцек се е заселил с голяма група българи в областите Сепино, Бояно и Изерния.
– Не, не тези българи. Говоря за империята България между Дунав, Бяло море, Евксинския понт на изток, а на запад в някои части има излаз на Адриатика.
– Първата или Втората българска империя?
– Трябва да е първата.
– Хм, интересен народ са тези българи.
– Те са богоизбран народ, г-н Алигиери. И преди много години са населявали земите около Евксинския понт, който тогава бил сладководно езеро. Но като става Великият Потоп в него, като приижда голямата вода от Средиземно море, нивото му се вдига и започва да залива всичко околовръст. И всеки хукнал да се спасява по-нависоко и по-надалече от разбеснелите се води. Тогава някои от тях се пръсват по целия свят. Те дават начало на велики нови цивилизации като шумерската, като египетската...
Данте сбърчи вежди. Опитваше се да си спомни подробности за Спартак, който бил роден и отрасъл по българските земи, в някаква планина..., хм, забравил ѝ е името. Май е същата, в която се е подвизавал и сладкогласният певец Орфей.
– Някой ми разказваше - продължи евреинът, че една част от тогавашните българи, засегнати от Потопа, се устремили към Месопотамия, където предали знанията си на местните. А после продължили на изток и стигнали до Индия...
Данте кимна.
– И след като скитали като нас, евреите, по света - продължаваше да каканиже евреинът, – ала скитали не само 40 години, а много, много повече, някои останали на новите си поселения, но други се завърнали. Подир Потопа тръгнали на юг и югоизток, а се завърнали с княз Аспарух от север. Представяш ли си какъв огромен кръг е изминало племето им, докато отново се озове в прародината?
– Тъй, тъй... - кимаше Данте.
– Затова никой не смее да им се изпречи на пътя. Затова и нашият крал Гримуалд е взел една част от тях под крилото си. Кой ще се откаже от храбри войни?
Навъсеният ден засилваше мрачното настроение на Данте. Сега започваха неговите мъки да намери някой българин, който да умее да чете на старобългарски, след което да го накара да му прочете апокрифа. Или по-добре да му направи препис на латински, ако може."
Из книгата
