"Искате ли да чуете каква е моята представа за най-страхотния живот? Събуждам се сутрин, обличам се, закусвам и после отивам на снимачна площадка. Там заварвам отзивчив снимачен екип и отдаден на работата си актьорски състав, който може да претвори идеите ми в нещо още по-добро. Казвам: "Хайде всички, започваме. Да поставим камерата там. Миличка, вие застанете ето тук. Господине, вашето място е там. В момента, щом тя ви погледне, втурвате се към нея...". И после всички се потапяме в съвместна работа, за да създадем нов тип реалност и да я пренесем на филмова лента.
Това, че не съм се ограничил в конкретен тип филми, ми даде възможност да се разходя из всички жанрове. Но също така е ставало причина да се окажа извън сметките, когато шефове на студии и продуценти съставят списъци на желаните режисьори за дадени проекти. По-съществено за мен бе, че бивах лишаван от възможности да финансирам собствените си идеи, защото на хората с парите им е по-спокойно, като могат да кажат: "О, той вече го е правил преди, ще успее и сега".
Филмографията ми е тюрлюгювеч. Режисирал съм екшън филми като Първа кръв, първия от поредицата за Рамбо, и Безпримерна храброст; драми с различна степен на напрежение от Отборът на Северен Далас до Джошуа преди и сега; комедии, сред които "Забава с Дик и Джейн", "Смяна на каналите" и "Уикендът на Барни". Прибавете към този списък и други заглавия като "Да се събудиш в страх", черен трилър; "Кой убива великите готвачи на Европа?", комична мистерия; и "Били Двете шапки", уестърн. Единственото, което никога не съм правил, е онова, което са очаквали от мен. Отказах филма за Джеймс Бонд Упълномощен да убива. Би ми харесало да кажа, че не го приех, защото не виждах художествена стойност за себе си като режисьор да правя филм за Джеймс Бонд, при положение че тяхната формула е зададена веднъж и бетонирана. Ала истинската причина е, че не ми дадоха парите, които поисках. Това беше единственият случай в кариерата ми, когато позволих парите да са решаващ фактор.
Също така никога не съм снимал продължение, валидния атестат за един режисьор. Дори след като Първа кръв стана световен блокбастър, отказах следващия филм за "Рамбо", който щеше да ми осигури най-малкото хубава крайбрежна къща в Малибу. Казах "не" и на продължения на "Уикендът на Барни". Няма благородни мотиви зад тези решения, нито пък ги изтъквам, за да покажа, че правя авторско кино. Образът на Рамбо беше отведен в друга посока. В моя филм той изпитва силна ненавист към насилието, бори се с морална дилема за упражняването на сила във Виетнам и не убива нито един човек. В поредицата Джон Рамбо се е превърнал в машина за убиване. Колкото до "Уикендът на Барни", просто ми се бяха изчерпали шегите за мъртъвци или поне желанието да ги показвам. Също така вече бях живял дълго в тези територии и ми се щеше да се придвижа напред и да открия нови светове, които да изследвам кинематографично. В правенето на филми винаги съм ценил особено много набирания опит и възможността всеки път да разкажеш различна история. Всичко друго се нарежда далеч назад.
Като коментират мястото ми през 70
-те и 80
-те години, в "The Washington Post" неотдавна ме нарекоха "недооценения Тед Кочев". Хубаво, така да е. Според мен в "Post" са имали предвид, че много от полагащото ми се признание е дошло по-късно. Да, имах няколко хита, като най-много изпъква Първа кръв, донесъл брутна печалба от 125 млн. долара, което по онова време беше огромна сума. Отборът на Северен Далас предизвика полемика във връзка с третирането на играчи от страна на Националната футболна лига и беше хвален от критиците за безпощадния си реализъм. Забава с Дик и Джейн беше голям касов успех, а "Уикендът на Барни" се превърна в култов филм по целия свят. Един от първите ми филми, "Обучението на Дуди Кравиц", спечели най-висока награда - "Златна мечка" на Берлинския филмов фестивал през 1974 г. Филмите ми също така са генерирали предимно положителни отзиви от критиката.
В по-близко минало два от филмите ми получиха върховно художествено признание, като бяха наречени "класики от Кан" от Филмовия фестивал в Кан, най-престижния в света. Първият е Да се събудиш в страх, мрачен австралийски филм, който излезе през 1971 г., а беше признат от Кан през 2009. Вторият е "Обучението на Дуди Кравиц" с премиера през 1974 г. и почетен в Кан през 2013. Най-много ми се хареса в това не похвалата, а трайността на въздействие на филмите. Моята първа и най-голяма любов е снимането на филми."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа
