Европейската прокуратура и българското наказателно и наказателнопроцесуално право

"Познавам д-р Галина Тонева от години. Да работиш с изграден професионалист като нея, да чувстваш подкрепата ѝ, да се ползваш от опита ѝ, наистина е привилегия. Малко хора познават проблемите на противодействието на престъпността като нея, защото и малко хора са имали възможността да ги разглеждат от позициите и на зам.-главен прокурор, и на съдия във ВКС. Знанията ѝ за наказателното право и процес и точният и деликатен стил на изразяване доведоха до това да се появи една ярка книга, посветена на значим правен проблем.

Създаването на Европейска прокуратура е не само формален инструмент за засилено сътрудничество в рамките на ЕС. То е начинът да видим, че предимствата на членството в ЕС не се свеждат само до усвояване на еврофондове, а имат и цивилизационни измерения. Мечтаем си за европейско правораздаване по наказателни дела. Европейската прокуратура ще ни донесе първите му елементи още преди нашите съдебни институции да са достатъчно реформирани, за да се сравняват докрай с тези в старите държави членки на ЕС.

Искам да подчертая, че не познавам по-отдаден привърженик на Европейската прокуратура от д-р Галина Тонева. Тя имаше и възможността да защити тази своя позиция като член на работната група, създадена от комисар Вивиан Рединг през 2013 година.

Книгата на Галина Тонева има интердисциплинарен характер. Тя ще бъде полезна и за специалистите в областта на материалното наказателно право и на наказателния процес. Струва ми се, че ще бъде полезна и на студентите по право, които вече са решили да се посветят на наказателното правораздаване. Ще ми се да мисля, че тя би била полезна и на политиците у нас - наложително е те не само да говорят за нуждата от създаването на Европейска прокуратура, а и да осигурят онези законодателни условия в НК и НПК, които да ѝ позволят да функционира у нас веднага след като бъде създадена. За последното те ще бъдат значително облекчени - предложенията de lege ferenda на д-р Тонева са достатъчни за това. Възприети от законодателя, те биха създали нова правна рамка за по-ефективната защита не само на финансовите интереси на ЕС, но и на националните ни финансови интереси.

И още нещо: д-р Тонева е напълно права, като вижда в някои от идеите за "Европа на повече скорости" допълнителни възможности от национален интерес. Нищо не налага ние да бъдем от страните в ЕС, които се движат на "бавна скорост". Точно обратното, можем да бъдем част от мотора за засилено сътрудничество, който да доведе до по-бързото създаване на Европейска прокуратура.

Във всички случаи книгата на д-р Тонева ще бъде от полза. Тя си струва да бъде прочетена и от тези, които нямат непосредствен интерес към Европейската прокуратура, но просто ценят добрите правни съчинения, написани елегантно и увлекателно."
проф. Борис Велчев

"Излъчваните противоречиви сигнали от държавите членки на обединена Европа, довели до лансиране на различни идеи за развитието на интеграционните процеси между тях, вероят­но ще поставят под въпрос актуалността на настоящата тема. Сложните процеси, протичащи не само в Европа, но и в света като цяло безспорно доведоха до забавяне на темповете, с кои­то се движеше създаването на Европейската прокуратура. За­говори се за развитие на Европа на "различни скорости", което според някои анализатори е равнозначно на разпад на Съюза.

В същото време прецизният прочит на Договора за Евро­пейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз показва тъкмо обратното. Възможността на държавите членки да развиват в различна степен, в различни области и в различни конфигурации интеграционните процеси помежду си, е залегнала в Договорите с термина "засилено сътрудничество". Така е гарантирано тяхното право да осъществяват иде­ите си, без те да бъдат осуетявани от други незаинтересовани държави членки.

Такава хипотеза е уредена специално за създаване на Ев­ропейска прокуратура, която предвижда дори по-облекчена процедура на засилено сътрудничество в сравнение с регла­ментираната за останалите области на сътрудничество. Ето защо създаването на тази европейска институция не следва да се разглежда като хипотетична възможност с неясно бъдеще, а като перспектива, гарантираща успешното функциониране на ЕС, което в най-висока степен е зависимо от ефективната за­щита на финансовата му система.

Договорът за функциониране на Европейския съюз, известен като "Договорът от Лисабон", отвори широко вратите за интеграция между държавите членки на ЕС и в сферата на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, като идеята за изграждане на общоевропейска прокуратура получи конкретна законодателна перспектива - чл. 86 ДФЕС. Обобщаването на различните предлагани до момента варианти и постепенното обединяване около идеята за структуриране на централизиран орган на ЕС е очакван резултат от прилагането на ДФЕС. Той се основава на идеята за засилване ролята на общностните ин­ституции за сметка на националните органи или казано на езика на конституционното право - до ограничаване на националния суверенитет. Това, разбира се, е и основната причина, поради която немалка част от държавите членки продължават да имат резерви не само към модела на бъдещата европейска прокура­тура, но и въобще към идеята за нейното създаване.

Независимо от съпротивата процесът на изработване на законодателната рамка значително напредна. Една от причини­те, мотивиращи Европейската комисия за решителни действия в тази насока, несъмнено бе икономическата криза, последи­ците от която дадоха отражение в икономическото развитие на много от държавите членки. Създаването на Европейската прокуратура, чиято компетентност се предвижда да са престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, би могло да се разглежда и като мярка, ограничаваща неблагоприятния ефект от тази криза върху финансите на ЕС.

За преодоляване на основния проблем - неминуемото за­сягане на националния суверенитет в сферата на наказателно­то правосъдие, Договорът предвижда разширяването на ком­петентността на Съюза в обсъжданата област на този първи етап да е ограничено както до институцията, която се създава (само прокуратура, без изобщо да се говори за специализи­ран европейски съд), така и до материалната компетентност на тази институция - единствено престъпленията, засягащи фи­нансовите интереси на ЕС.

В същото време привържениците на идеята за изграждане на общоевропейска система за осъществяване на наказател­но правосъдие предвиждат - при добър старт в дейността на Европейската прокуратура, възможността нейната компетент­ност да бъде разширена и спрямо други тежки престъпления с трансгранични измерения. Основанието за това е заложено също в чл. 86 ДФЕС - в неговия § 4. С изработването на проекта за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура от 17.07.2013 г. Европей­ската комисия представи конкретните си виждания за начина на структуриране и функциониране на бъдещия единен европей­ски съдебен орган в сферата на наказателното правосъдие – Ев­ропейската прокуратура. А с одобрението на проекта, дадено от Европейския парламент през октомври 2013 г., на практика стартира процедурата за създаване на новата европейска ин­ституция.

В търсенето на подходящия модел за изграждане на Евро­пейска прокуратура ЕК използва много и разнообразни форми за проучване не само на официалните позиции на държавите членки, но и на нагласите на магистратските общности в тях. Проведени бяха множество анкети, семинари, дискусионни форуми, работни групи и т.н. В този процес активно участие взеха и българските съдии, прокурори и следователи, които в преобладаващата си част подкрепят модела на интегрираната, централизирана структура на Европейската прокуратура.

Българското участие в този процес се реализира и в пред­ставяне на цялостна идея за модела на Европейска прокурату­ра, който би могъл пълноценно да осъществи функциите и да изпълни задачите, с които ДФЕС натоварва тази нова инсти­туция. Концепцията бе представена на проведена през януари 2013 г. работна среща на експертна група за изработване на наказателна политика на ЕС, създадена от комисар Вивиан Ре­динг."
Из книгата