"Джим си знаеше, че Алфи няма да му се пречка. Момчето умееше да управлява лодка, гребеше добре, познаваше морето наоколо и ловеше риба с онази упоритост, страст и увереност, присъщи на младостта, винаги убеден, че не може да не хване нещо. Джим отдавна беше забелязал, че винаги му върви повече, когато е с Алфи. Напоследък риболовът във водите край Сили беше залинял и Джим излизаше с лодката по-скоро с надежда, отколкото с очакване.
Не само при него беше така, в последно време уловът беше слаб за всички рибари. Но така или иначе, Алфи щеше да му е добра компания в морето. Затова Джим се съгласи да се застъпи пред майка му - току-виж му разрешила да пропусне един ден училище и да отиде с баща си за риба. Но никакви молби и увещания не помогнаха.
Мери беше непреклонна - Алфи трябвало да отиде на училище, вече бил изпуснал прекалено много, а все си търсел начини да се измъкне: ту да помага във фермата, ту да ходи за риба с баща си. Е, стига толкова! Когато Мери заговореше с този тон, Джим знаеше, че няма смисъл да я убеждава - каквото и да каже, тя няма да отстъпи.
Той продължи да настоява само за да покаже на Алфи, че наистина иска да го вземе със себе си, и за да прояви солидарност. Като видя, че нещата не отиват на добре, Алфи също се включи в увещанията с каквито доводи му хрумваха в момента.
– Хайде бе, мамо, какво толкова ще изгубя за един ден! Винаги хващаме повече риба, като сме двамата. В открита лодка е по-безопасно човек да не е сам, ти сама го каза... Пък и онова чудовище Чъмли, не мога да го понасям! Всички знаят, че изобщо не го бива за учител. Той е пълен некадърник, а училището е загуба на време... Разреши ми само днес да не ходя, мамо, и като се върнем от риболов с татко, ще ти изчистя кокошарника, ще докарам цяла каруца водорасли да наторим долната нива, каквото кажеш – това ще направя!
– Това, което ще кажа, Алфи, е, че трябва да отидеш на училище – отсече Мери.
Беше напълно безсмислено, тя нямаше намерение да се предава. Нямаше какво повече да се каже. Затова Алфи се затътри неохотно към училище, изпроводен от гълчането на майка си:
– Животът не ти е само риболов и лодки, Алфи! Не съм чувала някой да се е научил на четмо и писмо от рибите! Пък твоите четмо и писмо хич не са за пред хората, от мен да го знаеш!"
Из книгата