"Живеем в свят, за който много хора казват, че е малък. В същото време обаче сме по-дистанцирани от всякога. Представям си го като живот в клетка от въздух. Нагласата, че цялото знание на човешката цивилизация е на един клик разстояние в Google, ни затваря в рамките на закърняващите човешки стремежи. Например закърнява стремежът към знание просто защото все по-рядко си правим труда да учим и да търсим логически връзки между различните обществени явления.
Далеч по-лесно е да напишем въпроса си в търсачката, за да получим една предъвкана и бърза представа, поредното парче от пъзела. Точно така - пъзел. И измамно усещане, че всичко започва от днес. В главите ни е пъзел, отделни парчета от много неща, но никога не достигаме до ясна картина, защото логическите връзки изчезват.
Всичко това променя начина, по който приемаме заобикалящата среда, новините, политиците, дори любовта и отношенията между нас. Когато стремежът към знанието боледува, обществата се зомбират. Зомбираните общества циклят сред крясъци и самосъжаление, което спира тяхното развитие. Това е глобален и изключително тъжен процес, който е силно изразен в момента у нас.
Замислете се за вашето всекидневие - сякаш живеем в паралелен свят, в който сами си поставяме рамките. Като да паднеш от лодката в центъра на океана, а наблизо да не се вижда земя. Тогава плуваш хаотично, безцелно, заобиколен единствено от безкрайната вода. Публичната среда днес е този океан, а вие, скъпи читатели, както и аз самият трябва да се научим да плуваме, за да не бъдем засмукани към дълбините на притъпените сетива.
Не е лесно, нито е приятно. Понякога се чувстваш доста самотен, дори на моменти неразбран, защото живеем във времето на кресливците. Най-кресливите увличат хората след себе си, а голяма част от младите ми приятели се хвърлят в крайности, виждайки живота в черно и бяло. Нищо не е черно или бяло. Дори и революциите се превръщат в мираж. Защото много повече хора предпочитат да наблюдават събитията по Facebook LIVE, отколкото да участват в тях.
Мнозина от нас, водени от възможностите, които дават новите технологии, заживяват в социалните мрежи, мислейки си, че едно мнение или настроение там е меродавно за общото мнение и настроение по даден въпрос. Никога не трябва да забравяме, че всеки кръг от приятели или последователи е ограничен в няколко профила.
Ако си адвокат, е силно вероятно повечето ти приятели в социалната мрежа да са от юридическите среди и ако те изразяват сходна позиция по един въпрос, това не означава автоматично, че тази тема е толкова вълнуваща за медицинските лица или автомонтьорите. За техните приятели вълнуващите новини са коренно различни.
И тук е голямата грешка на класическите медии, която заплашва тяхното собствено съществуване. Няма медия, която да е в състояние да се състезава със социалните мрежи. Във всеки нюзрум на големите медии днес всекидневно се излива водопад от информация, която напира към дневния ред на обществото. Напрежението е огромно, а натискът на събитията - толкова силен, което е в абсолютен контраст с ограничените човешки и технически ресурси на медиите. И ето ви отново метафората с океана - не можеш да го изпиеш, но трябва да се научиш да плуваш в него, за да заведеш и публиката до брега, а не всички заедно да се лутаме в безкрайното пространство.
В лекцията си в TEDx, която е достъпна в официалния YouTube канал на световния формат, споделих, че можеш да го постигнеш само ако се придържаш към класическите правила на нашата професия за проверка на фактите и анализ. Да, това забавя новините, което означава, че никога няма да си толкова бърз, колкото социалните медии, но от друга страна, запазваш доверието в себе си. Този избор трябва да бъде направен сега, защото утре вече ще е късно.
Точно затова започвам и моето предаване "120 минути" с коментар, в който изразявам позиция. Не се правя на интересен, нито искам да вменявам тезите си на другите. По-скоро съм воден от необходимостта да споделя мислите си, заставайки пред един милион души всяка седмица. Защото вашето доверие е най-ценната придобивка в днешния свят на сриващи се авторитети и всеобщо недоверие.
Искам да ме опознаете и да знаете какво се върти в главата ми, какви са ценностите ми и как виждам света. Коментарите са най-различни. Някои са политически, други са свързани с човешката природа и психология, а трети изразяват просто емоциите ми в определени моменти - като опита за самоубийство на едно младо момиче или поредния терористичен акт в Европа.
Не обичам бързата храна особено когато става дума за колективното ни съзнание. Не съм от онези, които биха ви предложили нещо бързо и лесно, което ще остави лош вкус в главите ви. Защото там, в дълбините на океана, представите ни за явленията са по-опростени от всякога и търсим най-лесното обяснение, водени от първичните си емоции. Ето в тази благоприятна почва поникнаха и фалшивите новини.
В среда, в която се гледаме с все повече недоверие, все по-слабо се познаваме и все по-често мразим. Ако подхранваме тази първичност, някои ден на съвестта ни ще тежат жестоки грехове. Не съм от хората, които биха се примирили с това. Приятно четене, дами и господа."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
