"Тази книга е за (не)възможното свързване - със себе си, със значими други, с околния свят. За незадоволителната естетика на свързването, израз на болния ни свят отвън, която води до натрупване на психична болка. Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея (за което споделям тук), и в крайна сметка до нейното преживяване - по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля.
И едва когато започна да опознавам по-отблизо своите ограничения и им позволя да съществуват, мога да си отгледам и едно крехко любопитство: Какво има отвъд тях? А на отсрещния им бряг? Как мога да се доближа и опозная и него?
Най-вярно и лесно ми е да се представя през житейските ми роли - на дъщеря, сестра, майка, съпруга, леля, приятел... Всяка от тях крие радости и предизвикателства; всяка осветлява моите провали, но и успехи. Да ставам все по-добра в тези си роли е стремеж, който отразява най-съкровените ми желания. Едва след това, по скалата на моите приоритети, мога да погледна към професионалните си амбиции. Понастоящем те са свързани с практиката ми на гещалт консултант и психотерапевт - попрището, което ми позволява да бъда наистина такава, каквато съм, но и ме предизвиква да искам да съм все по-добра в това, което съм и в онова, което правя."
Жанета Стойкова
