"Сигурно никога не сте чували за него. В Унгария той е национален герой. Там всеки знае името му и неговата невероятна история. А след като я прочетете, никога няма да го забравите...
През 1938 година Карой Такаш от унгарската армия е най-добрият състезател по стрелба с пистолет в света. Всички очаквали от него да спечели златото на олимпиадата през 1940 година, която трябвало да се проведе в Токио. Тези очаквания се изпарили напълно в един ужасен ден няколко месеца преди олимпиадата. По време на тренировъчни военни маневри на неговия взвод в дясната ръка на Такаш избухва граната. Ръката му, която използва за стрелба, е отнесена. Такаш остава един месец в болницата, потънал в депресия заради загубата на едната си ръка и края на своята олимпийска мечта. В такъв момент повечето хора биха се предали. И по всяка вероятност биха прекарали остатъка от живота си в самосъжаление. Но Такаш е роден победител. А победителите знаят, че са по-силни от всякакви обстоятелства. Разбират, че животът е труден и не могат да се оставят да бъдат сломени от случайността. За тях възможността за поражение не съществува.
Такаш прави нещо невероятно: успява да се съвземе и, вдъхвайки си кураж, решава да се научи да стреля с лявата си ръка. Аргументът му е съвсем прост. "Защо не?" - казва си той. Вместо да се фокусира върху това, което е изгубил - дясната си ръка на първокласен стрелец, той решава да се фокусира върху това, с което разполага - изключителна умствена сила и здрава лява ръка, която след достатъчно тренировки може да го превърне в шампион. Такаш тренира сам. Никой не знае какво е намислил. Може би е искал да се предпази от хората, които биха се опитали да го откажат от възродената му мечта. През пролетта на 1939 година той се появява на унгарското национално първенство по стрелба с пистолет. Останалите състезатели се приближават към него да изразят съчувствието си и да го поздравят за проявената сила да гледа надпреварата от трибуната. Всички са изненадани, когато го чуват да казва: "Не съм дошъл да гледам, а да се състезавам." И още по-изненадани от победата на Такаш.
През 1940 и 1944 година олимпийските игри са отменени заради Втората световна война. По всичко личи, че олимпийската мечта на Такаш ще остане несбъдната. Но той продължава да тренира и през 1944 година се класира за олимпиадата в Лондон. На 38 години Такаш печели златния медал и поставя нов рекорд в стрелбата с пистолет. Четири години след това печели златното отличие на олимпиадата в Хелзинки. Такаш доказва, че притежава такава сила на волята, която винаги те кара да се изправяш на крака. Победителите във всяка сфера на живота притежават едно специално качество, което ги прави неудържими. Една особена черта на характера, която им помага да преодоляват всички големи препятствия по пътя към успеха. Победителите се възстановяват бързо. Не е достатъчно просто да се изправиш на крака. А да го направиш бързо. Те поемат удара, понасят поражението, приемат, че попътният вятър ги е изоставил и вече не издува платната им, но въпреки всичко се възстановяват незабавно. С усилие на волята намират положителната страна на случилото се - каквато и да е тя - и си казват: "Всичко е наред. Винаги има изход. Ще го открия и този път." Изтупват прахта от себе си и продължават оттам, където са се препънали.
Бързото възстановяване е толкова важно, защото само така запазваш инерцията и порива, който те движи напред. Такаш се възстановява само за един месец. Ако се беше предал на отчаянието, рухвайки под натиска на обстоятелствата, избирайки ролята на мъченик и потъвайки в самосъжаление, щеше да изгуби своята психическа издръжливост - своята самоувереност - и никога нямаше да се върне в играта. Когато е повален на ринга, боксьорът разполага с десет секунди, през които да се изправи. Ако се изправи на единайстата, мачът е изгубен. Спомни си това правило следващия път, когато бъдеш повален на земята. Такаш е имал пълното право да се отдаде на самосъжаление. Правото да потъне в депресия и да се пита "Защо на мен?" до края на живота си. Правото да стане посредствен. И дори правото да позволи на ужасния инцидент да го тласне към пропастта на алкохолизма, да го накара да се оттегли от света и да сложи край на живота си. Имал е пълното право да се превърне в неудачник.
Само че той взима решението да надникне дълбоко в себе си и да намери начина. Да се съвземе и да започне да стреля отново. Победителят винаги търси решение. Неудачникът търси път за бягство. Следващия път, когато те повалят на земята, постъпи като победител. Постъпи като Такаш. Изправи се бързо на крака и изненадай всички около себе си."
Из книгата