
Историята разказва за последните дни от лятната ваканция на едно изключително бъбриво и любознателно момиченце непосредствено преди седмия му рожден ден. Точица живее в замък на ул. "Точкова градина" заедно със семейството си, готвача Лин и забавния призрак Бофър. А всичко започва в утрото на един привидно безгрижен неделен ден, когато малката Доти забелязва необичайни точици по тялото си и решава, че е омагьосана... което води до редица комични ситуации. Точица съвсем не е измислена героиня. Тя е закачливото пламъче, къдравият смях и палавото въображение, които носи всяко малко момиченце. Тя живее в нас през очите на онова дете, което ни се усмихва от миналото с беззъбата си усмивка, докато играе на ластик, катери се по дърветата и си фантазира светове. Принцеса Точица е верен и забавен приятел, любопитен ученик и остроумен всезнайко. От нея има какво да научат и малки, и големи. Тя се вълнува от всичко в заобикалящия свят и търси чудеса дори в най-незначителните събития. Любимото ѝ занимание е да задава въпроси. Смешно ли говорят извънземните и свирят ли на пиано, как Феята на зъбките успява да събере зъбчетата на всички деца, защо всичките ѝ приятели са станали на седем години преди нея, къде е била тя, когато майка ѝ е била малка, трудно ли е да си родител... са само част от темите, които занимават малката ѝ главица.
Историята е написана от една майка, която се опитва да отговори на въпросите на дъщеря си, които самата тя никога не е успяла да зададе на своята майка. Защото всяко малко дете има нужда от отговори и от спомени, защото отговорите и спомените са опорните точки на детството, защото имаме необходимостта да помним какви деца сме били.