"Когато отвори вратата на асансьора, първото, което зърна, беше огромният букет цветя. Тъмночервените рози се бяха разстелили като широка карнавална феерия в черна керамична ваза, поставена върху пухкавата постелка пред входа на апартамента ѝ. Стела стъписано се закова на място. Лекият трясък на вратата на асансьора зад нея я подтикна да направи бавна крачка напред, премествайки чантичката си в другата ръка. Плахо приближи, сякаш очакваше цветята да я ухапят. Хвърли бърз поглед през рамо. Стълбищата бяха замлъкнали. Нямаше и следа от друг човек в новопостроената кооперация. Въпреки това изпита глупавото усещане, че някой я наблюдава, че следи вдишване по вдишване как ще реагира на неочаквания жест. Несъзнателно ги преброи. Тринадесет рози. Тъмночервени. С цвят на кръв. Усети как леко потръпна. Приклекна и протегна боязливо пръсти. Венчелистчетата бяха обсипани със ситни капки вода. Който и да ги беше оставил, не бе преди твърде много време.
Съвсем леко разместване беше достатъчно, за да забележи проблесналата бяла картичка. Пое дълбоко въздух и пусна чантичката до себе си. Подпря обутото във фин чорапогащник коляно върху пухкавата стелка. Усети как закопчалката на обувката се впива в полата ѝ. Вниманието ѝ обаче остана съсредоточено в малката картичка. Разтвори я с треперещи пръсти. "С цялата ми любов. А. Д." Шумно освободи задържания въздух и отпусна ръката с картичката. Нима беше очаквала нещо различно?
Огледа се. Добре, А. Д., благодаря ти, но къде си? Блокът мълчеше. Имаше само по един апартамент на етаж. Отгоре живееше млад програмист, който прекарваше времето си от сутрин до късна вечер в офиса. Понякога се питаше защо изобщо му беше този апартамент. На долния етаж живееха младо семейство. Детето им често вдигаше повече шум, но те редовно го оставяха при бабата и в тези вечери бързаха да се наслаждават на всички екстри на градския нощен живот. Щом малкият не пищеше в момента, значи случаят беше точно такъв.
Бавно се изправи. Обгърна вазата с една ръка, за да я повдигне от постелката, и доближи чантичката си до малкия екран. Надяваше се сигналът да улови ключа и така. Системата изпиука и Стела побутна с рамо вратата. Изпита някакво чувство на облекчение, когато заключалката хлопна след нея. Побърза да събуе високите обувки и да окачи сакото си върху една триъгълна закачалка.
Втренчи се във вазата. Розите не миришеха. Бяха от онзи тип в цветарските магазини, който едновременно беше много красив и създаваше някакво усещане за фалш. Макар и нещо в нея да трепна, не можеше да каже, че е истински изненадана. Напоследък често получаваше подаръци от тайния обожател. А. Д. Винаги се подписваше така. Беше се счупила да рови в съзнанието си имена на познати за човек с такива инициали. Имаше един съученик Александър Димитров. Не го беше чувала поне от десет години. Шефът ѝ се казваше Андрей Дачев. Той би бил най-логичният заподозрян. Само че той беше човек, приближаващ шейсетте, и никога, ама съвсем никога, не бе забелязала у него някакво специално отношение. Гледаше я винаги с все същото бездушно изражение, сякаш тя и останалите колеги бяха някакви машини за изпълнение на заложените в седмичния план задачи.
Вероятно имаше и други хора, които познаваше, но не знаеше фамилните им имена. А може би това съкращение изобщо не идваше от името му. Дали пък не можеше да е новият колега от съседния отдел? Лека замечтана усмивка пробяга по устните ѝ. Още дори не знаеше как се казва. Имаше обаче много чаровен поглед и русата му коса падаше по един много симпатичен начин върху челото му. Само че той работеше при тях едва от няколко седмици, а А. Д. изпращаше своите подаръци вече месеци.
Въздъхна и понесе вазата към трапезарията. Който и да беше, не можеше да му помогне, преди да ѝ се представи. Отвори хладилника и щателно започна да изучава съдържанието му. Вероятно трябваше да си вземе нещо готово от ресторанта наблизо - барманът ѝ беше приятел и винаги ѝ препоръчваше най-вкусната храна, която са приготвили през деня. Разговорът с онзи клиент обаче я беше отнесъл и докато се усети, бе подминала входа. Добре, че имаше купени от предния ден пакетирани свежи зеленчуци. Сложи им малко песто за вкус на салата, грабна от камерата една замразена пица и я пъхна във фурната. Имаше нужда да се преоблече в нещо по-удобно след дългия ден в делови костюм."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
