Роджър Пенроуз е един от най-блестящите умове във физиката от втората половина на ХХ век, а Пътят към реалността е едно от най-важните му произведения. В тази книга той си поставя една привидно неосъществима задача: да предостави на читателя пълно и достъпно изложение на математическите понятия, идеи, теории и подходи, използвани в днешната физика. Прочитът на тези над 1000 страници, изпъстрени с тензори, диференциални уравнения, интеграли и алгебрични формули изисква огромни усилия от страна на читателя, защото нито един сложен въпрос няма да бъде отминат и нито една трудност няма да бъде омаловажена. В добавка към всичко това, Пенроуз ни предлага над 400 грижливо подбрани фигури, схеми и диаграми.
Пътят към реалността представя някои от най-новите опити за съчетаване на квантовата механика и теорията на относителността: спиновите мрежи, примковите променливи и собственото творение на Пенроуз - теорията на туистърите. По повод на това, Пенроуз влиза в критичен диалог с две от другите звезди на небосклона на днешната физика - Стивън Хокинг и Едуард Уитън и изобличава някои модерни подходи - от инфлационната космология до струнната теория. Пенроуз е един от малцината днешни физици, които се интересуват не само от създаването на проверими и практически приложими теории, а и от това, което те ни казват за света, в който живеем. Ето защо, Пътят към реалността е книга, която ще ви поведе на пътуване, всяка стъпка от което ни доближава неумолимо до разкриването на най-дълбоките тайни в природата.
Роджър Пенроуз е британски математик и физик. Роден е на 8 август 1931 година в Колчестър, Есекс, Англия. Работил е както в английски, така и в американски университети. От 1973 година е професор в Оксфорд. В сферата на математическата физика работи върху различни приложения на Общата теория на относителността. Неговата туисторна теория на пространството и времето продължава да е актуална алтернатива в съвременната физика. Теоремата на Пенроуз-Хокинг за Сингулярностите разкрива основни характеристики на черните дупки. Космологическите възгледи на Пенроуз намират завършен израз в схващането за циклично преобразуване на Вселената. Забележителен принос в математиката е Мозайката на Пенроуз, която изиграва решаваща роля за разбирането на откритите по-късно квазикристали.
От края на 50-те години на XX век той популяризира една оптическа илюзия, която става известна като Триъгълник на Пенроуз. Интересът му към теорията на познанието и неговите условия по-късно го водят към обсъждането на проблемите за изкуствен интелект. През 2005 година издава подробно изложение на своите идеи, при което се разграничава и критикува теорията на струните. Носител е на Нобелова награда за физика за 2020 година.
