Илия Бешков: С рисунката правя човеци

"С рисунката правя човеци" е албумно издание с размери 230 x 310 mm.

Съставители: Красимир Илиев, Савка Чолакова. "След военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, в които Илия Бешков (1901 - 1958) публикува безпощадните си политически карикатури, той е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда - битието на градския човек, с всичките му страсти и пороци, които го превръщат във верноподаник, опрощаващ покварата на своите управници.

Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвкупляващите се, няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни - нито в България, нито извън нея. Разбираемо е, че само най-невинните от тези произведения са били показани в единствената изложба, която Бешков прави приживе (1937) и в следващите я албуми и монографии. В продължение на дълги десетилетия страстните му рисунки очакват публичност, подобно на неговата Черна тетрадка, която видя бял свят 57 години след кончината му.

В този албум са събрани над 180 рисунки, повечето от които се публикуват за пръв път. Те го представят като изключителен рисувач и неуморен търсач на истината за човека. И похотта, и уродливостта, и красотата на героите му са негови рожби, които обича, без да разкрасява, които осмива, без да мрази. И понеже всичките носят частица от своя създател, те пленяват със своята истинност, защото са преживени, окъпани от неговата обич, носят неговите страсти, неговите недъзи и неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.

Ако някой от вас се чувства непорочен, да не отваря тази книга."
Красимир Илиев

Илия Бешков е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства - живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник. Негов брат е политикът Иван Бешков, осъден на смърт от комунистическия Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. В периода 1918 - 1920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в Плевен като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършва през 1926 г. Още като студент печата карикатури в сп. "Маскарад", "Див дядо", "Стършел" и "Вик". илюстрира изданията на издателствата "Т. Ф. Чипев" и "Хемус". От 1925 г. сътрудничи на в. "Пладне" и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г. От 1930 г. е член на дружеството "Родно изкуство". А от 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра "Графика" до края на живота си.
Умира в София на 23 януари 1958 година.