"Казано просто, има повече от един начин законът да определи кое деяние е престъпление. Това, че ние сме свикнали с един от тях, не изключва непременно значението на останалите. Нещо повече, можем дори да си зададем въпроса за практическата стойност на съвременното определение на чл. 9, ал. 1 НК. Да, неговият анализ заема значително място в учебниците по наказателно право, но дали ще настъпи катастрофа, ако утре законът не определи кое деяние е престъпление и остави правоприлагащите органи да се задоволят с Особената част на НК?
Щеше ли да има особено значение, ако и сега общото понятие за престъпление беше определено ако не по модела на Отоманския наказателен закон, то поне по модела на НЗ от 1896 година? Представлява ли сегашното "материално" определение на престъплението някаква спирачка пред законодателя произволно да криминализира? Нека отидем и по-далеч - има ли то истински смисъл и добавя ли стойност в правото, или е просто една идеологизирана отживелица от социалистическото ни минало, с която просто сме свикнали и която приемаме по инерция?
На пръв поглед законодателният модел за определяне на общото понятие за престъпление може да изглежда чиста формалност. С каквито и свойства да натоварим това общо понятие, истината е, че законодателят е практически неограничен във възможността си да определя кои деяния ще бъдат санкционирани със силата на наказателната репресия. Това е негово суверенно право. Дали законът ще укаже, че това могат да бъдат единствено общественоопасни деяния или не, на пръв поглед може да изглежда лишено от практическо значение, тъй като отново единствено законодателят има правото да преценява степента на обществената опасност в процеса на криминализация. Като че ли за него няма никакво формално конституционно ограничение нито за това кое деяние да обяви за престъпление, нито за това какво наказание да бъде предвидено за него. Ще се опитам да опровергая този извод или поне да предложа начин това да се направи с бъдеща промяна в законодателството.
Давам си сметка колко трудно ще бъде това, още повече че въпросният извод постоянно бива потвърждаван от практиката. Достатъчно е да бъде публично малтретирано едно кученце, за да се инкриминира насилието над животни. Тежки престъпления по транспорта вече породиха полемиката какви по-тежки наказания да бъдат предвидени, ако деянието е извършено на пешеходна пътека. Ако не дай си Боже следващото подобно престъпление се извърши от пиян водач на тротоар, то най-вероятно законодателят незабавно ще го предвиди като квалифициращо обстоятелство. Ако някъде пациенти упражнят недопустимо насилие над лекар, създава се квалифициран състав. Ако насилието засегне учител - добавяме и учителя към тежко квалифицирания състав. И така до следващото шумно отразено от медиите престъпление, което ще наложи създаването на още по-екзотични състави. Обстоятелството, че насилието не спира, не ни притеснява - важното е, че общественото напрежение временно е потушено.
Популизмът не е непременно нещо лошо, но в областта на наказателното право трябва да бъде напълно забранен. Най-лесно е да симулираме наказателна политика, като непрекъснато увеличаваме броя на престъпленията или размера на наказанията. Вероятно все още има и хора, които лековато и доверчиво прие мат, че това е истинска наказателна политика. Те едва ли могат да си представят, че понякога увеличените наказания дори не преследват формално обявената цел престъпниците да бъдат по-строго наказвани, а всъщност под този благовиден претекст се създава възможност да бъдат използвани специални разузнавателни средства по много по-широк кръг разследвания. Често пъти това се прави основно с идея та да се събира информация, която може да се употреби по повече от един и не непременно законен начин."
Из книгата
Рейтинг: 5.00 / 6 гласа
