Парадокси на демокрацията

Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат.

"Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума."

Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, магистрати, банкери, олигарси, бизнесмени, партийни величия, доморасли политикани, мутри, цялата сбирщина от морални инвалиди, които разпарчетосаха България и я доведоха до национална катастрофа. Ще ги познаете лесно: те са всеки ден пред вас, самодоволни и охранени индивиди, които не знаят дори български, държат се с вас като с деца или с малоумни и ви поучават как да живеете. Същите, които унизиха жестоко българина, докарвайки го до просешка тояга, паразити по снагата на демокрацията, герои на една от най-мракобесните епохи в нашата история, наричана "преход". Не ви ли се втръсна - провиква се саркастично авторът - от садистичното равнодушие на силните към трагедията на слабите и беззащитните!

Георги Куфов си отиде от този свят преди 12 години, но неговият призив днес звучи по-актуално от всякога:

"Българийо, вдигни глава, изправи се! Българийо, не умирай зарад тях!"