
"...Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя "Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети..."Такава е Надя Тодорова през 1933-а, когато още не предполага каква популярност ще ѝ донесе киното и колко награди - театърът. Но дали сме я познавали истински? Ето че с тази книга имаме шанса да я доближим така, както не сме си и мечтали. "Книгомания" за пръв път публикува последната изповед на любимата актриса - пет изписани на ръка тетрадки. Животът ѝ, разказан от първо лице.
Надя е откровена до смях и до сълзи за детските си копнежи и за любовните драми, за срещите с големите в изкуството, за брака и за майчинството, за приятелствата с Невена Коканова, Любен Гройс, Иван Андонов... А читателят може да проследи как на фона на войните, провинциалния пасторал и смяната на режимите момиченцето от Асеновград, плахо стиснало ръката на цар Борис III, се превръща във фурията, вдигнала ръка за "Хайл Хитлер" срещу Тодор Живков.
Надя Тодорова (1925 - 2016) е родена в семейството на първия кинопрожекционист в Асеновград и расте с филмите на Чаплин. След гимназията я пращат да учи право в София, но тя предпочита да е артистка в местната общинска трупа. Там обира овациите като Юрталанката от "Снаха" и Злата от "Криворазбраната цивилизация", с която печели награда на национален преглед. Следват още два приза, покани от театрите в Смолян, Сливен, Пазадрджик и Габрово, както и още главни роли (в "Мъжемразката", "Госпожа Министершата", "Вампир", "Евгения Гранде"). За киното я открива Иван Андонов. Малки, но запомнящи се образи ѝ поверяват и Николай Волев, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков, Иванка Гръбчева, Джеки Стоев. Малко преди да си отиде на 90, актрисата завършва първия си и единствен мемоарен ръкопис "Един живот в пет тетрадки".
Няма как да изброим всички филми с участието на Надя Тодорова - те са над 40. Но винаги ще помним нейната екстравагантна Мадам от хотел "Америка" в "Господин за един ден" на Николай Волев, Теменугова от "Вчера" на Иван Андонов или Худерова от "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева. Култови са репликите ѝ като Кулишева от "Двойникът" ("Какво да правя, пуснаха чушки - до обяд щяха да свършат!"), като Седларова от "Опасен чар" ("Значи така решихме да ги подредим на масата: роднина - милиционер, роднина - милиционер..."), като Димитрова от "Дами канят" ("Сериозно, Екиме, защо не вземем да забегнем двамата, да напуснем тоя прованс?") Всички те само още веднъж потвърждават максимата: "Няма малки и големи роли, има малки и големи актьори".
"Личеше си, че в някои сценарии са вмъкнати роли, писани специално за Надя Тодорова. Това винаги е голямо постижение за една актриса."
Георги Мамалев
"Надя преминаваше от живота към играта почти без преход.Толкова беше естествена и истинска."
Люба Маричкова
"Тя имаше нежно чувство за хумор, понякога взривно. Защото нейната енергия, нейната душа беше като вулкан."
Мария Статулова