"Още от времето, когато бях на шестнайсет и се заех с първото си бизнес начиние, списание Student, до днес, когато се занимавам с много по-мащабни проекти като "Virgin Galactic" и космически туризъм, винаги съм се придържал към следната основна философия: ако един нов проект или бизнес възможност не ме развълнува и не събуди предприемаческите и иновативните ми енергии, разбирам, че това не е нещо, с което мога да променя света. В такива случаи предпочитам да подмина и да се захвана с нещо друго, което ме въодушевява.
По същия начин се отнасям и към писането на книги: ако не ми е приятно да го правя, вероятността написаното да не се хареса на никого е доста голяма. Просто е: ако не се забавляваш с нещо, никога няма да го правиш толкова добре, колкото ако се забавляваш. Както е казал един мъдър човек: "Животът не е генерална репетиция". Това е! Тъй че - освен ако не възнамерявате да се справите по-добре в следващия си живот - приемете, че сте късметлия и получавате втори шанс. Защо да рискувате да пропилеете ограниченото си време на тази земя с неща, които не разпалват у вас огън?
Непрестанно се удивлявам колко много хора прекарват живота си с поглед, забит в огледалото за обратно виждане, или в приказки как ще се променят нещата в бъдеще. Не е никак лошо да пазим спомените си и да им се радваме, а когато планираме бъдещето, да използваме наученото от миналия опит - това е нещо, което всички трябва да правим. Но какво се случва с днешния ден? Твърде често "сега" се губи в трескавата бъркотия на стремежа към "утре". Приемете го: днес изживявате "добрите стари времена", за които ще си спомняте след двайсет години. Защо не направите всичко необходимо да им се наслаждавате, докато е възможно?
Махатма Ганди е един от моите герои за всички времена. Докато съм жив, ще помня тези негови думи, които прочетох за пръв път в час по история като ученик: "Живей така, сякаш ще умреш утре. Учи така, сякаш ще живееш вечно". Този безценен съвет е съкратен до популярното: "Живей всеки ден, сякаш ти е последен", което е твърде повърхностно и често се превръща в кредо на безбожници, които не се интересуват от последствията на постъпките си. Добре си спомням как веднъж (като начинаещ скандалджия) след някаква пакост използвах като последен коз да се оправдая пред майка си следното: "Но, мамо, правех само онова, което Ганди казва, че е редно". Напълно безразлично, но и безапелационно, тя отговори: "Ако още веднъж използваш днешния номер, Рики, може и да ти е за последно".
Всъщност най-добрият цитат на тема "живей днешния ден, сякаш ти е последен" принадлежи на
Стив Джобс. В речта си при откриването на академичната година в Станфорд през 2005 г. той казва: "Ако живееш всеки ден, сякаш ти е последен, някой ден със сигурност ще се окажеш прав". Щеше да е забавно, ако не беше фактът, че това смело изказване е направено само дванадесет месеца, след като му е поставена диагноза рак, убил го шест години по-късно.
Всички ние сме обикновени хора, правим редица грешки и като резултат от неправилните избори изпадаме в затруднения. В повечето случаи обаче можем да спрем, да преценим ситуацията и да си кажем: "Съжалявам, но това наистина не ме устройва, оттеглям се". Признавам, че често пъти - особено когато са замесени семейството и приятелите - е по-лесно да се каже, отколкото да се направи и предприемането на всяко драстично действие изисква много смелост. Но както казва старата поговорка: Когато правиш грешки, поне се опитай да ги правиш бързо.
Хората често ми казват: "Е, Ричард, лесно ти е на теб, защото вече си изградил бизнеса си и добре си подредил живота си". На всички отговарям приблизително по един и същи начин: "До известна степен е така. Защо обаче, мислите, притежавам всички тези компании? Тях със сигурност нямаше да ги има, ако си бях губил времето да се занимавам с неща, които просто не са за мен". Един от първите примери за ситуация, в която съм се чувствал не на място, беше времето, прекарано в училище. Бях на шестнайсет, когато шокирах семейството и приятелите си, напускайки престижното Stowe School. Направих го с дързостта на младостта и ясното съзнание, че ще осъществя мечтата си за собствен бизнес, а именно - да издавам списание. Дълбоко в сърцето си знаех, че с издаването на Student повече няма да пилея ценното си време, седейки в задушните класни стаи. Идеята да прекарам още няколко години в наизустяване на безполезни за ума факти от учебниците, битки с висшата математика и спрягане на никому неизвестни латински глаголи ми изглеждаше напълно несъвместима с бъдещия ми живот. Затова трябваше да се спася или да рискувам да изгубя разсъдъка си.
Моля, не възприемайте това като тирада против образованието от типа "изгорете книгите" - точно обратното. В днешния крайно амбициозен и комерсиализиран свят е задължително да се възползвате от най-доброто образование, което можете да си позволите. Когато аз бях ученик, ученето в много по-голяма степен представляваше запаметяване и възпроизвеждане на прочетеното, за разлика от сега. Старият начин на учене беше голямо предизвикателство за хора като мен - с дислексия и синдром на дефицит на вниманието. Имах няколко страхотни преподаватели, които успяваха да вдъхнат живот на предметите си, но моите преждевременно пробудили се предприемачески идеи вече преливаха, а умът ми ги улавяше и обработваше. Парадоксално е, че откакто напуснах училище, животът ми е белязан от жаждата за изучаване на нови бизнеси, хора и култури. Разбира се, голямата разлика е, че моето обучение включва опита от първа ръка - личните преживявания, в противовес на четенето за тях или научаването от трети лица, които в повечето случаи никога не са напускали кабинетите си."
Из книгата
Рейтинг: 6.60 / 5 гласа
