"15 септември, понеделник.
Ако трябва да започна с добра новина, то това е, че най-после пристигнахме в Несебър! Мястото не изглежда толкова лошо, красиво е с цялото това море от всички страни, но пък децата са меко казано странни. Къщите и те са странни, направени са от камъни и дърво и малко напомнят на тези от семейство Флинтстоун (няма да се учудя ако са го снимали тук), а блокове въобще няма! Не се шегувам!
В новата ни къща цари хаос. Всичко е в кашони от местенето, а татко още не е прекарал интернет. Попитах го как ще обясни тази нелепа ситуация, а той само ми каза, че има по-важни неща преди това. Понякога си мисля, че родителите нямат реалистичен поглед върху света и трябва надълго и нашироко да им се обяснява. Според мен интернетът се нарежда по важност някъде по средата между дишането и яденето, та не виждам какво по-важно има в момента.
Изглежда не само моето семейство са индианци - явно и тези от фейсбук не са се постарали особено, тъй като страницата им въобще не работи, когато нямаш интернет - даже на собствената си стена не можеш да пишеш! Реших да си водя записки тук за момента, тъй като не ми се рискува да пропусна нещо важно за публикуване, все пак имам 286 приятеля във фейсбук, които сега сигурно си гризат ноктите от нетърпение да чуят новите ми интересни преживявания. Трябва да поддържам известността си, защото тя е необходима за някои от дванадесетте ми плана да стана богат и известен.
Оказа се, че тази работа с воденето на записки има и допълнителен плюс - когато майка ми влезе в стаята, за да ме извика за поредното досадно нещо, си помисли, че уча, та нищо не каза и излезе. Реших за всеки случай да отворя наблизо един сборник със задачи по математика, преди да се е усъмнила и след малко тя даже ми донесе чаша прясно изцеден сок от ябълки. За момент се зачудих дали не постъпвам неправилно, но ако природата не искаше да мотаем възрастните, нямаше да ни направи по-умни от тях, нали така? Все пак, кое дете ще повярва, че уча на 15-ти септември?! Освен това си заслужавах малко почивка. Първият учебен ден беше пълен погром. Опитах се да седна на последния чин сам, но класната, госпожа Кънева, ни подреди по номера и се оказа, че ще седя до най-задръстеното дете в класа. Какво съм виновен аз, че учителите не могат да ни запомнят имената и се объркват, ако не сме подредени като в дневника?
Най-лошото е, че сега няма да мога да преписвам от пищови и ще трябва да измисля друг начин да мина за най-умното дете в класа. Сигурно няма да е чак толкова трудно - нали по природа съм много умен, дано не се наложи и да уча. От Българ май не е добра идея да преписвам на контролните, но ми се струва, че е от тези деца, които винаги си пишат домашните, така че поне с това може да ми е полезен. Стига толкова за днес, мисля да изляза да разгледам стария град. Дано не се загубя, тук всички улички ми изглеждат еднакви.
Послепис: Само се надявам тъпата умната ми сестра да не намери тези записки, защото сигурно няма да пропусне възможността да ми се подиграе. Казвам се Владко и съм малко момиченце, което много си обича дневника!"
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 9 гласа
