"Много е трудно началото. Искам да разкажа тази история без думи, само цветове, аромати и жестове. Като древен театър. Като нещо преди Бог, преди словото, преди съзнанието. Искам да пусна душите ПО, душата хун, духа шен, да стигна до Тъмната Застава, да погледна времето в очите, да се изсмея в пространството и да дочакам връщането на смеха си. Обратно! Искам да вървя по пътя, който е безначален, и водач да ми бъде утробният спомен... Искам да бутам глиненото гърненце по елипсата, но е трудно. Много е трудно да се започне нещо, когато не си в началото.
В началото беше ТЯ. Смъртта. Амбициозна, всеотдайна, неуморна, пленителна, примамлива, привлекателна, притегателна, но сама. Няма очи, в които да се огледа, няма гласове и шепоти. Няма съжаление, нито примирение. Няма нищо! Тогава се появява Той! Светъл, съзидателен, сгряващ, сърдечен, съчувстващ, съпричастен... А, откъде се появяват тя и той, ще попита някой, който никога не се е замислял върху появата на нещата. От необходимостта за появяване, ще отговорим ние, защото невъзможно е да държиш узрелия плод в утробата. Той ще напусне ненужното място с цената на всичко. Дори с цената на смъртта. И ако някой не се е замислял върху причините за появата, нека се вгледа в раждането. Не е ли то една смърт?! Така... да се върнем на първата си мисъл: Тъмното нищо се смесва със светлото нищо и в здрача изгрява дъга. Толкова обикновена, че чак прекрасна. Има ли дъга, непременно се появяват очи, за да я видят. Източват се крака и щукват след дъгата. Протягат се ръце, готови на всичко за едно докосване само. Само едно докосване! И ето го света! Цветове, жестове, мимика, танц, по, хун, шен, звукът ом и... живот. Живот! Живот! Оттогава досега - вечният, безпричинен живот."
Из книгата