"Всички имат много съдържателен афоризъм за историята. Историята е автобиография на луд човек - пише руският социалист Александър Херцен. Арнолд Тойнби, британски историк, се оплаква заради догмата, че историята е само едно проклето нещо след друго, а Джеймс Джойс пише: Историята е кошмар, от който се опитвам да се събудя.
Тези са доста добри, обаче
Джейн Остин, типично за нея, се приближава най-много до истината, когато една от героините ѝ резюмира историята като караници на папи и крале, с войни и чуми на всяка страница, а мъжете не стават за нищо. И добавя: Много е досадно.
Каквото и друго да е историята, повечето хора ще се съгласят, че е разказ за нещата, които са се случили. Има стар виц: Двама мъже в бар гледат запис на бейзболна игра. Единият се обзалага с другия на десет долара, че ще победи гостуващият отбор. И, разбира се, аутфилдърът на домакините изпуска летяща топка и играта свършва с победа за гостите. Когато обаче идва времето да вземе парите от облога, спечелилият го казва: Виж какво, няма да ти взема парите. Даваха този мач по телевизията сутринта и го гледах на живо. Вече знаех кой ще спечели. Другият казва: И аз гледах мача сутринта. Просто си помислих, че този път непременно ще хване топката.
Каквото и да е това, не е история.
Паул Ре днес е най-известен с факта, че е бил приятел с
Фридрих Ницше - Ницше е имал толкова малко приятели, че всичките са поне малко известни, - но през деветнайсети век е бил известен като философ сам за себе си. Колко са били приятелите на Ре е спорен въпрос, защото е имал дразнещия навик да обикаля Европа и да опитва да убеждава хората, че нямат свободна воля. Никой не обича да чува това. Хората неизбежно отговаряли с думите: Виж, мога да правя каквото поискам и демонстрирали свободата си, като вдигали дясната си ръка, винаги дясната, за да докажат, че волята им е свободна. Веднъж Ре разговарял с левичар и той вдигнал лявата си ръка. Ре не бил впечатлен.
Той бил привърженик на възгледите на детерминизма, който бил модерен сред циниците на онова време.
Марк Твен, отличен пример, има фамозно изказване: Първо действие на онзи първи атом води до второ действие на същия първи атом и така нататък през следващите възрасти на целия живот, докато, ако стъпките можеха да бъдат проследени, ще стане ясно, че онова първо действие на онзи първи атом неизбежно е довело до факта, че стоя тук по домашен халат в този момент и разговарям с вас.
Свободен съм да вдигна лявата си ръка, ако искам. Свободен ли съм обаче да го поискам? Философът
Артур Шопенхауер (чиито работи Ре е чел) десетилетия преди това изтъква, че човек е свободен да опре пистолет до слепоочието си и да натисне спусъка, ако иска - но рядко се срещат хора, които ще го направят, за да докажат, че са свободни!
Да оставим Ре настрана, просто играйте с мен за момент. Представете си, че хвърлям монета.
Когато кажем, че ако хвърлим монетата, има 50% шанс отгоре да се падне ези, нямаме предвид никое конкретно хвърляне. Всяко конкретно хвърляне има шанс 100% да се падне ези или 0% шанс, но ние просто не знаем какво ще се получи. Ако хвърлим монетата сто пъти, около при половината от тези хвърляния ще се пада ези. Това означава 50%. Познай във въздуха! Хипотетичен извънземен суперинтелект, който е в състояние да види: 1. Коя страна на монетата полита нагоре; 2. Скоростта на въртене; 3. Съпротивлението на въздуха; 4. Баланса на монетата; 5. и т.н., ще може да ни каже, преди монетата да е паднала, дали ще падне ези или тура. Във вселената на Ре/Твен наистина впечатляващ извънземен интелект би могъл да определи, въз основа на генетичния ви строеж и всички стимули, които сте получавали от зачеването ви насетне, включително точната среда, в която сте в момента, точно как ще завъртите монетата и поради това какъв ще е резултатът от хвърлянето, още преди да сте хвърлили.
Никакъв такъв суперинтелект не се появява, но ограниченият ми мозък може да възприеме резултата от експеримента. Ако монетата покаже ези, е трябвало да хвърлите ези. Ако покаже тура, е трябвало да хвърлите тура.
Можел съм да я хвърля по друг начин - ще кажете. Но не сте го направили. Ре би казал, че не бихте могли.
Артур Шопенхауер е интересен тип. Всеки ден следва един и същ самоналожен режим, който се състои от два часа писане, половин час свирене на флейта и два часа ходене - независимо от времето - из и около Франкфурт. Той е една от най-големите откачалки на света и веднъж бутнал възрастна дама по стълбите, защото вдигала прекалено много шум. Вярвал, че най-голямата добродетел било да лежиш и да не правиш нищо, докато умреш от глад (което, разбира се, никога не е опитвал да направи). Обичал да е нещастен може би повече от всяко друго човешко същество в историята и дори се сравнявал с други германци от деветнайсети век. Известното му мисловно упражнение за доказване, че има повече страдание, отколкото радост, е следното: Представете си две животни, при което едното изяжда другото. Представете си радостта на изяждащото животно, представете си страданието на изяжданото животно. Кое е по-голямо?
Големият труд на Шопенхауер, Светът като воля и представа - книга, написана, когато той е на трийсет, и обявена за абсолютен отговор на всички философски загадки, за която той твърди, че отчасти е продиктувана от Светия Дух, остава незабелязана и той чезне в неизвестност години наред. Майка му е популярна романистка, а Шопенхауер кипи от завист заради успехите ѝ. Когато ѝ изкрещял, че неговата книга ще бъде налична дълго след като нейните са забравени, тя отговорила, че, да, целият тираж все така ще стои непродаден.
Голяма обида, но се оказва, че Артур Шопенхауер е бил прав, поради което днес не цитираме Леля и племенница на Йохана Шопенхауер, както не я цитира и никой друг. В края на краищата Артур Шопенхауер става известен, защото печели конкурс. През 1838 г. Норвежкото научно дружество обявява награда за най-добро есе за свободата на волята. Неговото есе печели и това е може би първият път, когато някой чете нещо, написано от него. Шопенхауер публикува награденото си есе заедно с друго, писано за друг конкурс, което обаче губи, въпреки че е единствен кандидат.
Хората биха казали на Ре: Разбира се, вдигнах дясната си ръка, но бих могъл да направя нещо друго. И точно това громи Шопенхауер. В награденото си есе За свободата на волята той сравнява бих могъл да направя със застояла вода, която може да твърди, че е в състояние да се превърне в огромни вълни (както става при буря) или в пара (както става, ако е над огън) и може да тече бързо (ако се спуска по склон) - но в момента е спокойна и застояла. Това е свободната воля на локвата!
Ако можем да направим нещо различно от това, което сме направили, защо никой в световната история не го е направил? Ако твърдя, че мога да левитирам, макар и никога да не съм го правил, всички ще ми се смеят. Въпреки това обаче приемаме претенциите за способност да се отклоняваме от нашите действия, макар това да е невиждана гледка.
Казвате, че бихте могли да хвърлите монетата по друг начин, но не сте го направили. Не сте, защото не бихте могли. Тази книга е за не бихте могли.
Това е книга за неща, които никога не биха могли да се случат. Знаем го, защото не са се случили."
Из книгата