"Ако човек жив все още помни,
ако духът му в нашите огромни
на битието и небитието
усеща още полух от небето;
ако последната любов е ден последен
и от живота му, ако наведен
над себе си, намери там утеха
за онова, което му отнеха
тирани, словоблудци, бури, време -
събраното във шепите си семе
той в слънчеви пространства ще разпръсне,
за да изчезне.. Или да възкръсне."
Из книгата
"Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев предимно като поет на пасторалното, на меките внушения, на обагрените с благост, добролюбие и всеопрощение лирически инвенции. Но ето че сега "В този край на света" ни изненадва, даже стряска. Несъмнено това е книга на жестоката изповед, суровата равносметка, глождещо съмнение, афишираното несъгласие, невъздържаното отхвърляне. Книга не тревогата и бунта. "В този край на света" е най-сукната, най-проникновената, най-органичната, най-изстраданата и най-цялостната досега книга на Андрей Андреев. Музикалността на стиха, прелестният, с богата багра от нюанси, от сенки и оттенъци рисунък, значимостта на поетическите идеи, драматизмът на внушенията - всичко това прави тази стихосбирка явление в съвременната българска поезия. Андрей Андреев засява в нивата на българското слово семената на тревожното милосърдие, трагичната доблест и жертвоготовното служение на ползу роду и Отечеството. Дай боже, тези мъжествени и нежни, благородни и красиви семена - думи да имат съдбата на семената от притчата за Иисус - да попаднат в благодатна почва на истинското и просветлено читателско внимание."
Иван Гранитски
