Понеже нема време. Разкази

Това е вторият сборник с разкази на Мирко Бръмбаров, след дебютния "Малашевци" преди няколко години и ако трябва да се определи с една дума, то думата ще бъде "необикновен". Верен на стила си винаги да изненадва читателя с думи, образи и идеи, авторът ни повежда към чудати места, магически и нереални, но едновременно с това съвсем земни, разпознаваеми и ежедневни. Обикновена любовна история с необикновен край, градски разказ с хорър елементи, повествование за обезлюдяването на селото и едно отиващо си време, в книгата са събрани напълно различни по стил разкази, така както в Българския Магазин, пироните и брадвите винаги са редом с хляба и ракията, но в тази на пръв поглед несъвместима различност има нещо много общо, нещо много родно - като в някаква наша, българска Лента на Мьобиус, когато плъзгайки се по плоскостта на смешното и забавното, изведнъж осъзнаваш, че нещата неусетно са станали смразяващо сериозни.

Във фантастичният разказ "Усев" където шеговито се описва приземяването на чуждопланетен кораб близо до София свръхинтелигентното извънземно пада покосено погрешка от тоягата на нашенският овчар и последните му думи към другаря му са "...Всеки има своите демони, Мортимър, и моят се казва Ихтиман..." Зад лекия хумор читателят спокойно може да съзре грозната сянка на нашенската си първобитна, сляпа агресия способна да унищожава цели светове. В "Понеже нема време" върху Земята се изсипва унищожителен астероиден поток и всеки бърза в последните мигове на планетата да направи нещо важно, да довърши недовършеното, да каже неказаното, колкото и нелепо да изглежда това на фона на разпадането на Големият свят. Но четейки между редовете се питаме: деконструкцията на Големият свят не е ли всъщност образ на разрушенията в нашият Малък, човешки свят? Нужно ли е да станем свидетели на апокалипсис за да осъзнаем колко лесно и внезапно, без космически катаклизми, може да се срути и нашата малка, личностна вселена и да ни превърне в "догонващи последните минути" под отломките си?

Сборникът завършва с няколко миниатюри - любопитни и поучителни текстове, издържани изцяло в духа на далекоизточните фолклорни традиции. И тук очакванията няма да останат излъгани - в тези кратки текстове има изненада, има "втори план", който определено заслужава вниманието на любознателният читател. Някои от тях определено ще останат в паметта ви задълго.

Кал
Дванайсет канарчета
Тукашните зайци
Детето на водата
Печалба
Усев
Транквилизаторът на Рейн
Понеже нема време
Машината за боклук на семейство Хигби
Смехът е толкова наблизо
Предговор
Призракът Лао Ши
Лао Ши и знакът Дзъ Лиан
Лао Ши и служителят Тиен
Лао Ши и пустинният град
Леденото куче на Лао Ши
Лао Ши и Злият Чанг
Лао Ши и пеперудите
Лао Ши и хитрият художник
Жабата на Дзе
Лао Ши и мостът Чин
Лао Ши и златното яйце
Лао Ши и Страхът