"Трети ден Цвета не се отделяше от татко си. Все до него, до постелята му стоеше и чакаше силната бащина душа да се пребори със слабото татково тяло. Чорбаджи Радан отпи водата, която поднесе щерка му. Премлясна с устни. Отвори очи и като видя красивото ѝ лице, се усмихна. Умората го сломи и той пак склопи очи. Вратата тихо изскърца. С полъха, влязъл през малкия отвор, влезе и мириса на благоухание. Цвета се извърна. На вратата бе застанал хекиминът .
- Цвето, има нужда само от дълбок сън и Аллах да го закриля! - каза Мехмед и пристъпи към постелята.
Цвета стана от трикракото столе. Отмести го назад и даде път на лечителя. Мехмед се наведе над Радан. Докосна с длан челото на чорбаджията.
- Още гори! Ама е добре! Ще се оправи! - каза той и се извърна към изправилата се до него красавица, а тя, свалила взор в нозете си, не смееше да го погледне.
- Слава Богу! - каза благодарно Цвета. - Сполай и Бог да те закриля! - Цвета погледна изпод вежди мъжа пред себе си.
Огледа го, да види от каква непозната за нея китка или цвете идваше този омайващ аромат. Пак сведе поглед и тихо прошепна:
- Как ще се отплатя за добрината ти, хекимине?
Мехмед се усмихна. Прехапа леко долната си устна и се осмели:
- Има как! - тихо промълви той.
- С какво? Като се оправи татко ми, ще платим и отгоре ще дадем! - каза Цвета.
- Ще дойдеш ли с мен до чаршията ? - изстреля поканата си Мехмед.
- Как? Как да дойда с теб? - уплашено попита Цвета.
- Лекове за татко ти да вземем!
- Не мога! Какво ще кажат хората? - продължи тя.
- Помислих и за това, Цвето! Помолих Назмие да дойде с нас! И за теб ще е добре слънцето да ти се зарадва.
- Коя е Назмие? - попита Цвета.
- Невестата на Назиф, дето ми помага! Тя ще купи каквото трябва да сготви, а ние с теб ще вземем лековете. - притеснено отговори Мехмед.
- И Стоян ще дойде! - твърдо каза Цвета.
- И той ще дойде! - съгласи се хекиминът.
Първо минаха покрай тържището за зеленчук. Назмие се отдели, та да напазарува що ѝ трябваше. Тримата - Стоян, Мехмед и Цвета се отправиха към хайван пазара . Толкова много викащи и предлагащи стоката си хора Цвета не бе виждала. Подредили каруците си една до друга и връз тях разстлали сергии, приканваха мющериите да купят от тях. Кой каквото имаше в повече, го предлагаше по тезгясите. Кудкудякащи кокошки в дървени сандъци, оградени с плет патки, зайци, тичащи от единия край до другия в големи клетки и силно кряскащи пуйки. Търговците бяха оставили не повече от пет лакътя място един от друг, колкото да минават купувачите. Ако някоя ханъма се запреше да се пазари или другаде млада невеста оглеждаше стоката, трудно се преминаваше и бе нужно да се върви един след друг, като гледаш да се не изгубиш. В края на хайван пазара имаше и няколко сергии за риба, чиято воня караше жените да поставят забрадки пред лицата си, за да не поемат смрадта. Няколко крачки след тях на скара над тлееща жарава се печаха различни меса, които привличаха кучета с молещи погледи, белким някой им подхвърли я кокал, я жила."
Из книгата
Рейтинг: 7.78 / 9 гласа
