Уроците на любовта. Интимните откровения на великите

Писма на знаменити двойки и откъси от класически любовни произведения.

Съставители: София Петрова, Габриела Кожухарова. В сборника "Уроците на любовта. Интимните откровения на великите" са подбрани най-затрогващите любовни слова, излизали изпод перото не само на професионалните писатели, но и на влюбените владетели, учени, музиканти, спортисти... След като се насладите на техните омайни писма и сладки признания, ще се убедите, че романтиката не познава граници. От невинните трепети на първата любов и съпружески клетви за вечна вярност, през забранени страсти и еротични блянове, до най-великите любовни истории на всички времена, тук ще откриете нежни и искрени изповеди, които ще накарат и най-тънките струни на сърцето ви да затрептят.

Налейте си чаша искрящо вино, разгърнете страниците, потопете се в чувствените тайни на вековете и никога не забравяйте, че любовта е подарък, който заслужава да бъде поднасян и приеман с благодарност всеки ден, цял живот.

"Наполеон Бонапарт (1769 - 1821) е действащият владетел на Франция след 1799 г. и първият френски император, властвал под името Наполеон I Велики от 1804 до 1814 г. и от 20 март 1815 до 22 юни 1815 г. Освен с подвизите си на бойното поле, той е известен и с любовните си завоевания. Бонапарт признава две незаконни деца, според слуховете има още много. На 9 март 1796 г. Бонапарт сключва брак с 32-годишната вдовица Жозефин дьо Боарне, когато самият той е на 26. Често ѝ пише любовни писма, докато воюва на фронта, но през това време Жозефин не стои самотна, а сменя любовниците си. Жозефин така и не му ражда дете и двамата се развеждат през 1810 г. Същата година Наполеон се жени за дукесата на Австрия Мари Луиз и се сродява с немското кралско семейство. Двамата имат едно дете - Наполеон II, който умира от туберкулоза на 21 години. Мари Луиз остава съпруга на френския император до смъртта му, въпреки че дори не го вижда в последните години от живота му.

До Жозефина

Оттеглям се в леглото със сърце, изпълнено с Вашия очарователен образ... Не мога да чакам, за да Ви дам доказателства за моята пламенна любов... Колко щастлив ще бъда, ако мога да съдействам при Вашето събличане - на малките твърди бели гърди, очарователно лице, коса, вързана в креолски шал. Вие знаете, че никога няма да забравя малките посещения, знаете, в мрачната горичка... Ще Ви целуна хиляди пъти, изчакайте търпеливо момента, в който ще бъда до Вас. Да живея до Жозефина, е като да живея в Елисейските полета. Целувам Ви по устата, очите ви, гърдите, навсякъде, навсякъде.

До Жозефина в Милано,
изпратено от Верона,
13 ноември 1796 г.

Не те обичам вече; напротив, ненавиждам те. Ти си ужасна, много непохватна, много глупава, истинска Пепеляшка. Не ми пишеш въобще, не обичаш своя съпруг; знаеш какво удоволствие ми доставят писмата ти и въпреки това не си ми драснала дори случайно няколко реда. Какво правите толкова по цял ден, мадам? Какви са тези толкова важни дела, които Ви ангажират и отнемат времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прекрасен любим? Какво влечение е угасило и отблъснало настрани любовта, нежната и постоянна любов, която му обещахте? Кой е този изумителен нов любовник, който Ви е погълнал изцяло, завладял е дните Ви и Ви пречи да мислите за своя съпруг? Жозефина, внимавайте, в някоя прекрасна нощ вратата на спалнята Ви ще се отвори и там ще бъда аз.

Наистина, притеснявам се, моя скъпа приятелко, че не получавам новини от теб; напиши ми бързо четири страници и сподели тези прекрасни чувства, които изпълват сърцето ми със страст и наслада. Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на Екватора.

Бонапарт"
Из книгата