Тъжният кипарис

Младата и красива Елинор е обвинена в убийството на Мери Джерард - съперницата ѝ в любовта. Доказателствата са неоспорими: само Елинор е имала мотив, възможност и средства да отрови жертвата. Всички са убедени в нейната вина. Единствено Еркюл Поаро все още смята Елинор за невинна до доказване на противното. Но дори за него е предизвикателство да разкрие какво се е случило в действителност...

Дейм Агата Клариса Кристи е английски писател, автор на множество разкази, повести и романи с криминален сюжет. Тя е първият автор, получил наградата на американските писатели на мистерии "Гранд Мастър" (1955 г.), а през 1971 година е обявена за кавалер на Ордена на Британската Империя. Агата Кристи публикува 66 криминални романа, с което доказва себе си като автор, владеещ до съвършенство тънкостите на този жанр. Творбите ѝ са преведени на 103 езика (повече отколкото тези на Шекспир) и я определят като най-известния в света автор на криминални истории.

Агата Кристи е родена на 15 септември 1890 година в град Торки, Англия, в семейството на заможни имигранти от Америка. Тя е най-малкото от общо три деца в семейството. Семейството рано изгубва баща си и с възпитанието на децата се заема майката. Малката Агата получава началното си образование вкъщи. Голямо внимание отделя на музиката и най-вероятно щеше да стане добър музикант, ако не страдаше от сценична треска. Когато започва Първата световна война тя помага във военната болница, работейки като медицинска сестра. Агата много харесва тази работа, смятайки я за една от най-нужните и благородни професии. Известно време работи като фармацевт в аптека, което впоследствие оставя отпечатък върху творчеството ѝ: цели 83 престъпления в романите ѝ са били извършени чрез отравяне. През 1914 година Агата се омъжва за полковник Арчибалд Кристи, впоследствие се ражда единствената им дъщеря - Розалинд. Тогава е началото и на творческия период на писателката. Още докато работи в болницата тя започва да пише първите си разкази. След скарване с по-голямата си сестра, която до момента има няколко публикувани произведения, Агата е твърдо решена да създаде нещо, достойно за публикация. Резултатите не закъсняват! През 1920 година е публикуван първият ѝ роман "Аферата в Стайлс". В него тя запознава читателите с белгийския детектив Еркюл Поаро, с което се поставя началото на цяла поредица, в която главно действащо лице се явява находчивият детектив. Начинаещата писателка полага много усилия романът ѝ да види бял свят, тъй като не е публикуван веднага. След много откази седмото подред издателство отпечатва ръкописа с тираж 2000 екземпляра, а хонорарът, който получава за него е наистина нищожен. Въпреки това, основите са положени! В началото писателката планира да публикува творбите си под мъжки псевдоним, смятайки че ще я възприемат по-сериозно в този типично мъжки, детективски жанр. Нейният издател обаче я разубеждава от тази идея, казвайки ѝ, че с това рядко име тя веднага ще бъде запомнена. Оттогава всичките ѝ криминални романи са издадени под името Агата Кристи, а няколко от творбите ѝ под псевдонима Мери Уестмакот. С публикуването на "Убийството на Роджър Акройд" през 1926 година всичко се променя. Гениалният образ на сюжета и изненадващата развръзка се явяват същинска революция в улегналия жанр на детективските истории.

През 1926 година умира майката на Кристи. Същата година съпругът ѝ Арчибалд признава, че в влюбен в партньорката си по голф и иска развод. След като съпрузите се скарват, на следващия ден неочаквано и загадъчно Агата изчезва. По това време писателката е придобила известност и този инцидент не остава незабелязан. Единадесет дни я търсят, но откриват само колата ѝ, в която е намерено само палтото на Агата. По-късно се разбира, че тя наема стая в хотел под името Тереза Нил и през цялото време, в което я търсят, тя посещава библиотеката, ходи на спа процедури и свири на пиано. Самата Агата дори след много години не може да обясни това свое странно действие. Някои лекари определиха тогавашното ѝ състояние като времена амнезия, вследствие на нервен срив. През 1928 година съпрузите официално се развеждат.

Агата Кристи споделя, че измисля сюжетите за творбите си, докато плете, когато има гости или в семейна обстановка. Понякога записва важни бележки в тефтера си, които на по-късен етап използва в различни нейни произведения. Когато започва да пише нов роман, сюжетът му е напълно готов и завършен в главата на Кристи. Интересно е да се отбележи, че авторката страда от дисграфия (вид нарушение в процеса на писане), заради което почеркът ѝ е нечетлив, в резултат на което ѝ се налага да диктува всичките си романи. Придобива популярност през 1926 година, когато нейните творби започват да се публикуват в списания. Някои от персонажите, измислени от нея, присъстват в няколко романа, които са обединени в поредица. Такива са детективът Еркюл Поаро и възрастната дама - госпожица Марпъл, която писателката асоциира с баба си, която според самата Кристи, винаги е в очакване на най-лошото и най-лошото често се случваше. Образът на Марпъл се появява през 1927 година в разказа "Клуб вторник вечер".
Много периоди от живота на писателката намират своето отражение в едни или други нейни произведения. След пътуванията си в Близкия Изток, именно той се превръща в място на действието едновременно в няколко произведения. Родният град на писателката - Торки служи като прототип на местата, описани в любимия ѝ роман "Десет малки негърчета" (1939 г.). Докато е в Истанбул, писателката отсяда в хотел "Pera Palace", който впоследствие става част от сюжета на световно известния ѝ роман "Убийство в Ориент експрес" (1934 г.). През 1974 година той е екранизиран, а Албърт Фини е номиниран за наградата "Академи" за образа на Еркюл Поаро. Събитията, описани в детективската творба "Приключението на коледния пудинг"(1960 г.) са се случвали в имението на нейния щурей, където Кристи често е отсядала. Други известни романи на Агата Кристи са: "Убийство на игрището за голф" (1923 г.), "Алиби" (1926 г.), "Смърт край Нил" (1937 г.). Сред нейните късни творби се отличават "Безкрайна нощ" (1968 г.), "Празникът на Вси Светии" (1969 г.), "Възмездието" (1971 г.) и др.

През 1930 година Агата Кристи се омъжва за втория си съпруг - археолога Макс Малоуън, когото среща по време на пътуването си в Ирак. С него тя остава до края на живота си. Гениалната писателка умира на 12 януари 1976 година в дома си в Уолингфорд.