Отвъд

В поредните поетични откровения на Александър Бандеров, авторският почерк сякаш фриволно блуждае между света, който сме свикнали да мислим като реален, и някакво отсъстващо, отдалечено, неопределено там - наречено "отвъд". Интуитивно някои ще го свържат със смъртта, но в тези страници отвъдност не означава липса на живот. „Отвъд” е граница, хоризонт, откъдето започва нещо "друго". А това "друго" е неприсъщо на живота ни сега, неспособно е да се прояви в него, то е "... като странно присъствие в миговете от вечността..." (стих. "Миг от отвъдното"). Поетичната другост на тези стихове е в това, че ни дават знание, което ние нямаме, опит, на който не можем да се позовем. Отвъдността е стремеж и носталгия по личния свят, състояние, което ни позволява да разберем кое е съдбовно предопределеното ни място. За автора то винаги ще си остане "с лозниците, хоругвите и кръста... родината..., която носи в себе си като надежда."
Способни ли сме да открием нашето отвъд, собствената си интуиция към живота, е провокацията на тази поетична книга. Приемайки я, ще се срещнем с един вглъбен в населената си самота пътуващ поет, с когото е достатъчно дори само да помълчим. Та нали "... думите убиват. На мисълта е нужна тишина..."