Сън в алени покои - том 2

Сън в алени покои е китайски роман от времето на династията Цин, смятан за един от шедьоврите на китайската литература и един от нейните Четири класически романа. Написан е в средата на XVIII век и е публикуван анонимно под името Историята на камъка. Предполага се, че автор на книгата е Цао Сюецин, който е включил в творбата много автобиографични елементи. Цао е автор само на първите 80 глави. Последните 40 глави са добавени в последствие и тяхното авторство продължава да е обект на дебати.

Както авторът пояснява още в първа глава, основната цел на романа е да увековечи спомените му за всички жени, които е познавал в младежките си години: приятели, роднини и прислуга. Сън в алени покои е полу-биографична книга, отразяваща благосъстоянието и живота на семейството на самия Цао по времето на династия Цин. Романът е забележителен не само с огромния набор от персонажи с различна психология, но и с точния и оригинален похват за представяне на ежедневието на китайската аристокрация от 18^-ти век.

Написването на Сън в алени покои е отнело повече от десетилетие на Цао Сюецин. По обем произведението е приблизително два пъти по-голямо от Война и мир на Л. Н. Толстой; по значимост го определят за Роман на хилядолетието. Още преди да бъде довършена, книгата става любима на всички и нейните преписи се търсят и разпространяват из цял Китай.

Книгата е част от поредицата Тезаурус на издателство Изток - Запад.

Разкъсва се ветрило и красавицата смее се на глас. Цилинът тайно предвещава любов до старост беловласа
От откровени думи Баою се умопомрачава. От срам дълбок Дзинчуан с живота се прощава
Братска омраза се разгаря, устата шепнат клевета. За провинения безбройни жесток побой търпи синът
От чувства запленен, Баою сестрицата си Лин разчувства. От погрешка заблудена, Баочай пред батко си сгрешава
Бай Ючуан опитва супа от листа на лотос. Хуан Дзин'ин плете умело мрежа със цветчета мей
Девойка бродира влюбени патици, а във Вишнево седефче Баою сън вещ сънува. Че всекиму своя любов е отредена, в Крушево ухание Баою съзнава
В кабинета Есенна прохлада се ражда обществото Дива ябълка. В Двор на асарума заглавия измислят за стихове за хризантеми
Царкинята на Сян печели състезание по стихове за хризантеми. Дамата на асарума осмива крабовете в стихове
Бабичка селска приказва за щяло-нещяло. Юноша влюбен иска да знае цялата истина Госпожа Дзя две пиршества в Градината устройва. Дзин Юен'ян три гатанки по домино задава
Дзя Баою опитва чай в обителта Изумрудени прозори. Баба Лиу се напива с вино в Двор на отрадна аленина
Дамата на асарума с благоуханни думи разсейва страховете. Царкинята на Сян с изящна подигравка изрича неизказаното
От жажда за разтуха за ден рожден събират средства. От неумираща любов някой тамян край кладенец гори
От неочаквано разкритие потресена, Сифън от ревност побеснява. От радост ненадейна изненадана, Пинг'ър със руж се разкрасява
От златна дружба породени, златни слова уханно се изливат. Печал в дъждовна вечер вдъхновява като дъжда печални стихове
И стар, развратникът не може от разпътство да се удържи. Девойката на име Вярност от брака с клетва се отрича
Тъп господар играе на любов и сетне бой яде. Момък напет, уплашен за живота си, забягва далеч
Получил урок, влюбчивият момък намисля да стане търговец. В изкуството влюбена, девойка изтънчена ден и нощ стихове пише
Свят вълшебен сред белия сняг и червените мей се разкрива. Миловидни девойки с печено сърнешко сладко се угощават
В хижа Тръстиков сняг поетично съревнование се вихри. В Пристан на топли ухания изкусно съчиняват гатанки новогодишни
Сестрицата Сюе стиховè на древна тъга съчинява. Лекарят Ху неразумно твърде силни лекарства предписва
Разумната Пинг'ър крадеца на гривната Рачешки въси прикрива. Всеотдайната Цин'уън даже болна пауновата пелерина зашива
В Нингуо, в нощта новогодишна принасят дарове във прародителския храм. В Жунгуо, на празника фенерен във нощта провеждат пир
Старата госпожа Дзя изтъркани истории разчепква и сразява. Уан Сифън от стари книги вади пример и всички забавлява
Наложницата глупава заради глупости опозорява родна дъщеря. Слугиня злоезична от зли подбуди наглее пред млада господарка
Далновидната Танчун с полезни промени премахва куп злоупотреби. Мъдрата Баочай с малки услуги печели всеобщо единодушие
Умната Дзъдзюен с думи сърдечни изпитва невежия Камък. Милозливата леля с любящи думи утешава неразумната Пин
Под кайсиева сянка мним съпруг оплаква лъжовна съпруга. Край прозорец копринен дълбоко сърце проумява безумна нелепост
Край брега Върбови листи авлига гълчи и лястовица укоряват. В павилиона Вишнево седефче пълководеца зоват и бунта потушават
Жасминов руж заменя пудрата от дива роза. Роса от маслодайна роза връща Скреж от пория