"Поетичните творби в Прободени носталгии са израз на сложното и противоречиво отношение на поета към човешката личност, която притежава свое суверенно пространство на вътрешния Аз, на продължаването да устоява характерната интонация и философски размисли от предишни свои книги. В тази стихосбирка той внася видимо по-усложнени камерни настроения, по-нюансирана метафорична палитра, проектирани в по-съкровен вътрешен план.
Стиховете в Прободени носталгии са израз и на таланта на Боян Ангелов да уплътнява и да синхронизира вътрешния ритъм с външната форма. Знакови в този смисъл са повечето от творбите, между които се открояват Балконът, Възгледът, Пътуване, В началото на зимата, Заблуди, поемата Прободени носталгии и други.
Боян Ангелов притежава и дарбата да пресъздава сюжетни картини с метафорична прецизност и да наслагва пластове с горчиво-тръпчив привкус на преживени истини. Това е своеобразен белег, че поетът е поел по пътя на задълбоченото себепознание. Пътят не е еднолинеен, хлъзгав е и е осеян с констатации, чувства, едно от които е за изстрадана вина. В този смисъл се открояват творби като: Тогава, В покрайнините, Сенки, Стигма, Метафора, Покаяние и още някои.
В други - по-директно натоварени с размисли и носталгични навеи - стихотворения поетът демонстрира по-провокативна образност и необичайни съпоставки, поставя диагнози, знаейки, че няма открит все още лек за боледуващото човечество. Изпод емоционалните пластове някъде се появяват и елементи от гротеската, които водят до мисълта за духовна катастрофа, осезаема при видимо изкривените човешки взаимоотношения, изкривеното поведение, инфлацията на думите, на чувствата, на интелекта и на таланта.
От съкровено споделеното в Прободени носталгии се раждат истини за тленното човешко съществуване (физическо) и нетленните духовни измерения, които са изначалното предназначение на човешкото съществуване."
Благовеста Касабова
