Христо Михайлов е ловец на красотата. Той я търси и гони в тайнствените лесове на сенките, където до могъщите стволове на дъбове се извиват омайните стебла на незнайни цветя, невидими за трезвия човешки поглед. Той я търси в неизбродимите полета на Словото, което изгражда пътища към хората, но и води към далечни светове. Той я намира в ателието си, в неразгадаемата спирала на сребърна обица. Той я вижда в камъка, в дървото, в котела на кипящата сплав от метали, чисти я с грижовни ръце от полепналата по нея ненужна обвивка, за да я покаже на нас, своите приятели: " Вижте колко красив е светът!" ... |
|
Това е четвъртата книга на изкуствоведа Даниела Чулова-Маркова. След „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество", „Стенно-монументалните изкуства през XX век в България, Европа и света" и „Визуална митология на стенописта в България през втората половина на XX век", авторката спира вниманието си на Димитър Киров. Творецът е словесно „портретиран" през призмата на стенно-монументална и кавалетна продукция. На страниците на книгата могат да се открият емоционални акценти, изкуствоведски анализи и артистични предизвикателства. Книгата отразява яркото присъствие на пловдивския бохем в художествената ... |
|
Изданието разглежда цялостното творчество на художника Йоан Левиев. Цялата изобразителна продукция е приложена на CD към изданието. Даниела Чулова-Маркова е родена през 1976 г. в София. През 2000 г. завърша специалност „Изкуствознание” на Национална художествена академия, София, със степен „Магистър” при доц. д-р Ружа Маринска с дипломна работа, посветена на творчеството на художника Йоан Левиев. През 2004 г. защитава докторат по проблемите на стенно-монументалната живопис на пловдивските художници Йоан Левиев, Димитър Киров, Христо Стефанов, Георги Божилов-Слона и Енчо Пиронков към Института за изкуствознание, БАН. ... |
|
Едно от най-престижните издания на Института за изкуствознание е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. През 1981 година от печат излиза първият том (А — М), а през 1987 година — вторият (М — Р). С третия том (С — Я) се затваря цикълът на този капитален труд. Текстовете, намерили място в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, са научно изследване на факти и събития, свързани с историческото развитие на пластическите изкуства по българските земи — от праисторическата епоха до наши дни. Засегнати са всички видове и жанрове на пластическото изкуство — живопис, графика, скулптура, монументални и ... |
|
Дневникът на един от големите артисти на нашето време. Визуалният артист, театрален автор и режисьор, пърформанс артист и писател Ян Фабър (р. 1958) живее и работи в Антверпен, Белгия. Неговите инсталации, рисунки, скулптури, пиеси и пърформанси обикалят света. Фабър е символ - артист, превръщащ всеки свой усет в картина. Човекът, който мери облаците. Човекът, който превръща кръвта в театър. Още от началото на своето творчество е воден от импулса да проникне в нещата, да експериментира в изкуството, да стигне до крайност, за да открие себе си. "Нощен дневник" е подвластен на този импулс - суров, безстрашен и ... |