"В душата ми е празнота,
времето надеждите прогони,
пред мисълта ми няма борд,
животът стена е въздигнал.
Къде да търся моята съдба,
в миналото неизживяно
или в празнотата на душевността,
искрица радост, в която не остана!
Любовта отдавна отлетя,
харесвана и толкова желана.
С нея като птица над трудностите се лети,
днес само споменът остана!
Животът ни е изпитание безкрайно,
когато любовта ни изостави,
Тя отива си от нас безмълвно,
когато хлад сърцето ни изпълни!"
Георги Петков