Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо. ... Някога по нашите земи ходеше един вълшебник. В душата му никнеха прекрасни думи, от които той измайсторяваше чудесни приказки и ги подаряваше на децата. В тях се разказваше за Ижо-Мижо и Клан-Клан, за мечката и дърваря, за момичето от вар, за юначното петле, за зайчета, ежковци, глупави вълци и още по-глупави хора, та дори за змейове и лами. Но кой е този вълшебник - ще попитате. Разгърнете страниците на тази книжка и сами ще откриете. ... |
|
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "-Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. -Според Вас съществува ли днес "Онова нещо"? -Това е един мой герой от "Ние, врабчетата". Да. "Онова нещо" трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. ... |
|
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Децата ще се впуснат в необикновени приключения. Ще се запознаят с малкия скиор Ванчо, който търси своето коте в планината. Със Светльо, който излъгва баба си, но се опитва да поправи грешката си. Както и с любознателния Оги и талантливото, но самотно момиченце Роси. Заедно с Лили ще търсят вълшебно бисерче по морското дъно, което да ги направи по-добри. Ще научат колко са важни истинското приятелство, добротата и честността. И че чудесата и вълшебствата са навсякъде около нас. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Няма дете, което да не е чувало за Бай Ганьо. Но кой всъщност е той? Откъде се е появил този недодялан и нахален хитрец? Малките читатели ще имат възможност да се запознаят с приключенията му из Европа и България. Много от ситуациите, в които изпада героят на Алеко, будят искрен, но и горчив смях. И предизвикват към размисъл. Всеки народ има своите вечни книги. За нас, българите, "Бай Ганьо" е една от тях, защото мъдрият Алеко Константинов се е опитал да ни покаже какви сме и какви не трябва да бъдем. ... |
|
|
Книгата е подходяща за деца над 2 години. Илюстрации: Пиер Брино. ... Мама има изненада за Каю: чисто ново гърне. След няколко неуспешни опита Каю свиква да си иска гърнето, когато му потрябва. Контрол на червата и пикочния мехур: Приучването към гърне и тоалетна е важна стъпка в детското развитие. Родителите често бързат, но децата имат много време и е важно да се съобразяваме с вътрешния им ритъм. Книгата е част от поредицата "Каю" на издателство "Кибеа". ... |
|
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
