Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод

Никакви галерии, никакви агенти и никакви спонсори. За да дадат живот на творбите си, много пъти са на крачка от фалита. Помиряват двама исторически врагове - Жак Ширак и Франсоа Митеран. Доят крави в Калифорния. Над половин век Кристо и Жан-Клод са желязна двойка в работата и в живота. Правят революция в света на изкуството чрез изключителните си инсталации, "опаковащи" паметници и места, а творбите им успяват да разкрият истинското значение на обектите.

За пръв път една книга разказва за артистичния им път през призмата на техни съмишленици, с чиято подкрепа двойката реализира визионерските си проекти на четири континента. Тук са събрани десет интервюта на също толкова изключителни свидетели на творбите им, осъществени въпреки противоречията и трудностите. Хора, които също претърпяват "трансформация" след срещата си с тандема: от Волфганг Фолц, фотограф и съидейник на двойката, до колекционера Джон Калдор; от Франк Зелтенхайм, катерачът на Райхстага, до Умберта Гнути Берета, която предоставя семейния остров за завръщането на Кристо на световна сцена след загубата на Жан-Клод.

Зорница Кръчмарова (1977 г.), е българка по рождение и италианка по гражданство. Специализира в Школата по журналистика в "Колумбийския университет" в Ню Йорк. Сътрудничила е на италианските издателски групи "RCS" и "Mondadori" в областта на новините, икономиката и финансите. През 2007 г. печели наградата "Citigroup Journalistic Excellence Award" с репортажа си за предприемачите от страни извън Европейския съюз, живеещи в Италия. От 2015 г. е съосновател на стартъп платформата "BabyGuest" - проект за даване под наем и набавяне на оборудване за деца, с който същата година печели отличието "Unicredit Start Lab - Gaetano Marzotto" за иновация. Координира дигиталната дейност на издателската група "Food".

"Срещнах Джон Калдор, макар и виртуално, на 5 март 2016 г. Мобилният ми звънна и видях кода на Австралия - +61. "Да действаме", казах си. След няколкоседмична гонитба по имейла най-сетне се свързваме по скайп и в 12 часа на обяд мое време и 22 часа негово започнахме интервюто. Когато се появи на монитора, видях карирана риза, безупречна брада, открито и усмихнато лице. Калдор си дойде право на думата: "Срещата с Кристо и Жан-Клод промени живота ми. Те ми дадоха възможността да докажа себе си и да разбера какво искам да правя, "като порасна".

Всичко започва именно в онзи ден в края на юни 1968 г. на Хауърд Стрийт. Този път самият Кристо си спомня за това в интервю пред Джермано Челант за каталога на изложбата "Кристо и Жан-Клод - водни проекти" в музея "Санта Джулия" в Бреща, 6 април - 18 септември 2016 г.: "Хапнахме сандвичи и изпихме по едно кафе, после Джон посети студиото, където видя скици за проекта "Опакован бряг" за западния бряг на САЩ. Защото онзи проект е създаден не за Австралия, а за Калифорния".

Джон останал учуден защо този проект е насочен към Калифорния, а не към Австралия. В интервюто Кристо уточнява причината - първо е разговарял с Морис Тушман, по онова време куратор на творбите от XX век в Държавния музей на изкуството в Лос Анджелис (LACMA), и после с Питър Селц, изкуствовед. Допълва, че това се случва в средата на 60^-те години, когато американският културен свят изживява десетилетие на разцвет и непредвидима динамика и на мода е калифорнийската мечта.

Калдор нарича тази среща "много любопитна, почти парадоксална". "Поканих Кристо и Жан-Клод в Австралия за изложба и поредица от лекции за работата им. Компанията, за която работех по онова време, обикновено отпускаше стипендия за млади артисти и щях да направя всичко възможно да бъде присъдена на тях". Но отговорът им бе: "Не, благодаря". Всъщност не става дума за истински отказ, а по-скоро за вдигане на мизата. При тяхната амбиция Кристо и Жан-Клод били готови с удоволствие да отидат до Австралия при едно условие: Калдор да им намери парче бряг за опаковане, след като в Калифорния вероятно нямало да получат необходимите разрешения. "По-точно, поискаха да им намеря 15 мили брегова ивица", допълва Калдор. И отпивайки от чашата с уиски, продължава: "Останах като гръмнат, но го взех на сериозно. Притежаваха такава харизма и толкова ентусиазъм, че колкото повече говореха, толкова повече се убеждавах, че най-важното нещо, което трябва да направя, е да се върна бързо в Австралия и да потърся това парче бряг. И до днес споменът за този момент ме кара да се усмихвам...".

И Калдор наистина го направил. Върнал се в Сидни и започнал да чука на всички врати, само и само да намери най-подходящото място. Смятал, че проектът на Кристо и Жан-Клод е напълно откачен, но именно поради това трябва да бъде реализиран и щял да преобърне тогавашната скучновата според него артистична сцена в Австралия.

"Най-големият проблем беше да намеря правилния човек - продължава Калдор. - В зависимост от местоположението всяка част от крайбрежната ивица беше под юрисдикцията или на армията, или на флота, или на някоя друга държавна институция. Получих дори отговор, че не би било приемливо земите на кралицата да се предоставят за такава цел". Имаше предвид, разбира се, Нейно Величество Елизабета Втора, кралица на Англия и на всички Британски територии!"
Из книгата