Дълбока дързост

От автора на "Даровете на несъвършенството". Брене Браун опровергава всеизвестния мит, че уязвимостта е слабост и доказва, че тя е нашата най-точна мярка за смелостта.

Уязвимостта е едновременно в основата на такива трудни емоции като страх, скръб и разочарование, и място, където се раждат любов, чувство за принадлежност, радост, емпатия, иновации и креативност. Когато бягаме от уязвимостта, ние се дистанцираме от преживяванията, които придават цел и смисъл на живота ни.

"Дълбока дързост" не е за това как да печелим или да губим. Тя е книга за смелостта. В свят, където преобладава нагласата, че все нещо не ни стига и където страхът се е превърнал във втора природа, уязвимостта е пагубна. Неудобна. Понякога дори малко опасна. Ако проявим уязвимост, се подлагаме на много по-голям риск да бъдем критикувани или наранени. Но ако отстъпим крачка назад, ще установим, че това не е толкова неудобно, опасно и болезнено, колкото да стоим отстрани, да наблюдаваме живота си като зрители и да се питаме какво ли би станало, ако имахме смелостта да излезем на арената. "Дълбока дързост" е практика и могъщ нов начин да проявим индивидуалността си.

Брене Браун е изследовател, автор и университетски преподавател. Тя проучва влиянието на такива общочовешки преживявания като срама и страха и как практикуването на устойчивост срещу тях във всекидневния ни живот може да промени начина, по който живеем, обичаме и се справяме като родители и лидери.

"Когато за първи път прочетох този цитат, си помислих: "Ето какво е да бъдеш уязвим. Точно този урок научих след повече от десетилетие на изследователска работа. Да бъдеш уязвим, не означава да познаваш победата и поражението, а да разбираш необходимостта и от двете; това е да си отдаден. Да рискуваш всичко."

Уязвимостта не е слабост, а несигурността, рискът и емоционалното разкриване, с които се сблъскваме всеки ден, не зависят от нас. Единственият ни избор е въпрос на отдаденост. Готовността да признаем и да се отдадем на уязвимостта определя дълбочината на куража и чистотата на целите ни; а степента, до която се опитваме да се предпазим от уязвимостта, е мерило за страха и отчуждението ни. Докато живеем в очакване да станем перфектни или недосегаеми за куршумите, срещу които ще се изправим, щом из­лезем на арената, в крайна сметка жертваме взаимоотношения и възможности, които може да се окажат безвъзвратно изгубени, пропиляваме безценно време и обръщаме гръб на таланта си – уникалния принос, който само ние можем да дадем.

Да бъдеш перфектен и недосегаем за куршумите, са привлекателни качества, но те не съществуват в човешкия опит. От нас се иска да излезем на арената, каквато ще да е тя – нова връзка, важна среща, творчески процес или труден семеен разговор – с кураж и с желанието да покажем ангажираност. Трябва да проявим дързостта да излезем на показ и да се разголим пред очите на всички, вместо да седим отстрани, подхвърляйки забележки и упреци. Това е да си уязвим. Това е да проявиш дълбока дързост.

Нека заедно да потърсим отговорите на следните въпроси:

• Защо се страхуваме да бъдем уязвими?
• Как се предпазваме от уязвимостта?
• Каква цена плащаме, когато сме затворени в себе си и отчуждени?
• Как да приемем уязвимостта и да се борим с нея, за да променим начина, по който живеем, обичаме и се справяме като родители и лидери?"

Из книгата