"Сам се приземи пред мен в училищната си униформа – бели маратонки, кафеникави панталони и риза с дълъг ръкав, върху която бе нарисувано логото на академия "Кинг". Зелена забрадка покриваше косата ѝ. От колана ѝ висеше брадва. Сигурен бях, че тя не е част от униформата. Макар да се зарадвах да я видя, забелязах, че кожата под очите ѝ е по-тъмна от обичайното, а тя самата леко се олюлява.
– Изглеждаш ужасно – заявих.
– И на мен ми е приятно да те видя, Магнус.
– Не, имам предвид... не ужасно като различно от нормалното ужасно. Просто изглеждаш ужасно изтощена.
– Да ти намеря ли лопатка, та да изкопаеш още по-дълбок гроб, в който да ме тикнеш?
Предадох се и вдигнах ръце.
– Къде се загуби последния месец и половина?
Раменете ѝ се напрегнаха.
– Работата този семестър ме смазва. Гледам деца след училище. После, както може би помниш, трябва да прибирам душите на мъртвите и да ходя по строго секретните мисии на Один.
– Децата тези дни сте много заети.
– Освен това... се уча да летя.
– Да летиш? – напреднахме с останалите от опашката. – Със самолет?
Знаех, че мечтата на Сам е някой ден да стане професионален пилот, но не осъзнавах, че вече взима уроци.
– Дават ли ти да летиш на шестнайсет?
– Баба и дядо никога не биха могли да съберат достатъчно пари, за да си го позволят – светнаха очите ѝ, – но семейство Фадлан имат приятел, който държи такова училище. Успяха да убедят Джид и Биби...
– Ха! – ухилих се. – Значи, уроците са подарък от Амир?
Сам се изчерви. Тя бе единствената сгодена тийнейджърка, която познавах. Беше сладко как се изчервяваше, когато станеше дума за Амир Фадлан.
– Учителите са най-умните и внимателни... – тя въздъхна замечтано – но стига за това. Не съм те извикала да ти се оплаквам за програмата си. Трябва да се видим с наш информатор.
– Информатор?
– Това може да е пробивът, който очаквахме. Ако информацията е вярна...
Телефонът на Сам иззвъня. Тя го извади от джоба си, провери екрана и изруга.
– Трябва да вървя.
– Но ти едва сега пристигна.
– Знаеш как сме валкириите с работата. Код три-осемедно, възможно е в момента да умира герой.
– Току-що си го измисли това.
– Не съм.
– И какво, някой мисли, че ще пукне, и ти праща съобщение "Умирам, веднага пратете валкирия!", последвано от тъжни личица?
– Помня, че твоята душа я изпроводих до Валхала и без да ми пращаш тъжни личица.
– Не, но аз съм специален.
– Просто запази една маса отвън – каза тя. – Виж се с информатора. Ще се върна веднага щом мога.
– Но аз дори не знам как изглежда информаторът ти!"
Из книгата