Романтичният егоист

Историята започва през 2000 година. Оскар Дюфрен е трийсет и четири годишен. Той е мним писател, така както има мними болни. Води си дневник, за да стане животът му по-интересен. Оскар е егоистичен, малодушен, циничен, пада си малко сексуален маниак. С две думи - мъж като всички други. Затова авторът определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение. Определя я и като антидневник, като "деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп".

В "Романтичният егоист" Бегбеде за пореден път проявява умението си да се самоиронизира, да изпада в самоунищожителни откровения, но и да изразява критичното си отношение към света, който ни заобикаля.

"Понеделник. Жените искат да превърнат любовниците си в съпрузи, което на практика означава да ги кастрират. Мъжете не падат по-долу: те преобразяват любовниците си в домашни прислужнички, а жените вамп в многодетни майки. От страх пред любовното страдание мъжете и жените несъзнателно се опитват да го видоизменят в скука. Скуката обаче също е форма на страдание. Казват, че във всяка семейна двойка единият страда, а другият скучае. Аз самият бих предпочел да бъда онзи, който страда, защото той поне не скучае, а онзи, който скучае, в същото време страда.

Вторник. Клер ми се обади! Клер ми се обади! Клер ми се обади! Направо съм на дъното, същинска жена! Трудно ми е да се правя на безразличен. Вълнението ми се предава по мобилната връзка. За мен лятото тази година започна на 19 септември. В десет вечерта навън все още беше над 20° С. Вечеряхме заедно в една осветена уличка. Менюто включваше супа от език, пръсти в устата, сопа в гащите. Може ли някой да ми каже защо сервитьорът в ресторанта пристига винаги в момент, когато искам да свърша нещо съвсем интимно с момичето, което седи срещу мен? След вечерята вървяхме заедно по парижкия паваж, духаше топъл ветрец, доста се бях изчервил и за да поддържам разговора, ѝ предложих да се омъжи за мен. Какъв тъпак!

Сряда. Не се обадих на Клер. Не се обадих на Клер. Не се обадих на Клер. Мамка му! Какво трябва да направи човек, за да обича една жена?

Четвъртък. Празнувам рождения си ден в "Кабаре". Когато нямаш приятели, отбелязваш рождения си ден в нощен клуб. Темата, естествено, е остров Бали. Навсякъде гъмжи от руски манекенки, а, както казва Дидие Порт, "облеклата са много по-близко до филателията, отколкото до прет-а-порте". Аз, разбира се, не познавам нито една от тях и те кръжат около масата на някакъв дилър на наркотици с тъпа физиономия. Сякаш се намирам в Маями заедно с Октав Паранго, този тежкар. От трийсет и пет години се бъхтя, за да ме забележат тези тъпачки, но нали не съм собственик на модна агенция, дискоджокер, нито пък съм метър и деветдесет с блокчета шоколад върху черната прилепнала тениска, прекосявам зрителното им поле подобно на "The Hollow Man". Видът на пичовете е неописуем: изрусени, с обеци навсякъде (с изключение на ушите), дългокоси, с кърпи на главите в стил people from Ibiza., гангстерски мутри с хиперзагар, излезли сякаш от филм на Абел Ферара. Имам усещането, че не се намирам в Париж. Елизабет Куин високомерно отбелязва: "Кабаре" се ползва с екстериториалност; това е един нощен Лихтенщайн. Междувременно навалицата става толкова гъста, че заведението заприличва на консерва, в която сардините са прилепени една до друга, а във влажната атмосфера момичетата безстрастно и неволно ви прилагат бодибоди в изправено състояние. Франк съвсем на място се сети да замени хаусмузиката с хип-хоп, което води до допълнително скъсяване на дистанцията и разгорещяване на присъстващите. Някаква алкохоличка дръзко ме целува и аз с отвращение извръщам глава: изпитвам ужас от целувките с ухание на шампанско. Предпочитам да се прибера сам. Пак ще се наложи да мастурбирам дузина пъти, преди да успея да заспя. Заричам се следващия път, преди да пускам език, да се уверя, че жената е пила само водка."
Из книгата

Естет и сноб, писател, литературен критик и редактор, Фредерик Бегбеде е една от най-известните фигури в литературния свят на модерна Франция.

Фредерик Бегбеде е роден на 21 септември 1965 година в Ньой сюр Сен, Франция в буржоазно семейство. Майка му Кристин дьо Шастенер е преводач на женско ориентирани романи в стила на Барбара Картланд, а баща му Жан-Мишел Бегбеде работи в трудова агенция, занимаваща се с подбор на висши кадри. На своето семейство и спомените от детството впоследствие той посвещава книгата си "Един френски роман", която е отличена през 2009 година с наградата "Роньодо". Нестандартното му семейство няма как да не се отрази на начина на живот на самия Фредерик. Той е обича провокациите и самокритиката. Учи в престижните парижки лицеи "Монтен" и "Луи льо Гран". Дипломира се в парижкия "Институт за политехнически науки", след което завършва маркетинг и реклама в специализираното училище за журналистика и комуникации. Впоследствие започва работа като копирайтър в голямата рекламна агенция "Young and Rubicam". Едновременно с това сътрудничи като литературен критик в големите френски списания "Elle", "Paris Match", "Voici ou encore VSD" и в радиопредаването на Жером Гарсен по станция "France Inter". Бегбеде е уволнен от рекламната агенция, малко след като през 2000 година публикува най-известния си роман "9,99лв" (преименуван по-късно на "14,99 euros", а после на "6,20 euros"), който представлява сатира, която разобличава и критикува рекламния бизнес. Книгата се превръща в абсолютен хит и до ден днешен е продадена в тираж над 380 хиляди екземпляра по света, също така е успешно екранизирана през 2007 година.

През 1990 година Бегбеде публикува първия си роман "Мемоари на един откачен младеж", който представлява романтична приказка за любовта, написана от ироничен парижки сноб. Заглавието на романа се явява пародия на известната книга на Симон дьо Бовоар - "Мемоарите на едно добре възпитано момиче". Четири години по-късно се появява вторият роман на автора "Почивка в кома" (1994 г.). Той представлява дръзка и забавна карикатура на съвременните френски бохеми, определящи себе си за център на вселената. Главният персонаж в книгата Марк Мароние търси любовта в този луд сят и я намира, макар и не там, където очаква. Романът се радва на голям читателски интерес. Същата година създава литературната награда "le prix de Flore" по името на известно парижко кафене. С тази награда се удостояват известни съвременни франкофонски писатели като Мишел Уелбек и Амели Нотомб. Персонажът Марк Мароние отново е главно действащо лице и в следващата книга на автора - "Любовта трае три години" (1997 г.). Марк вярва в закона на природата, че любовта трае 3 години, но причината за развода със съпругата му по никакъв начин не е свързана с природните закони, просто новата любов го поглъща целия, без да оставя място за нещо друго. Въпреки това той сляпо вярва в своята теория и със страх чака наближаването на съдбоносната дата. Романът пожъна голям успех и през 2011 година е екранизиран, като режисьор и сценарист на кинопродукцията е самият Бегбеде. През 1999 година авторът издава сборник с новели със скандалното име "Разкази под екстази", който за кратко време придобива голяма популярност. По това време той става водещ на собствено литературно предаване "Книгите и аз" по парижкия канал "Paris Première". През януари 2003 година издателската къща "Фламарион" (Flammarion) предлага на Бегбеде работа като редактор. За престоя си в издателството той редактира около 25 книги. Същата година той публикува романа си "Windows on the World", който получава френската литературна награда "Interallie" за 2003 година. Следващите му два романа "Романтичният егоист" (2005 г.) и "Помощ, простете" (2007 г.) подобно на предходните му книги, също се радват на голям читателски интерес. През 2014 година той публикува последния си роман "Уна & Селинджър", който разказва за неосъществената любов между дъщерята на големия американски драматург Юджийн О'Нийл - Уна и начинаещия по това време писател Джеръм Селинджър, автор на любимия роман на няколко поколения - "Спасителят в ръжта". С тази книга Бегбеде още веднъж разгръща богатството на своя талант и способността си да бъде различен.

Фредекри Бегбеде е любител на екстравагантни истории, в които главните герои да наподобяват него самия - заклет бохем и купонджия, подобно на главния герой в първите си три книги Марк Мароние. Неговите романи са изпълнени с хаплива ирония, скандални равносметки и провокации, които го нареждат сред най-добрите съвременни писатели в света.

"Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно." Фредерик Бегбеде

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg