Тайни, учения и лечения на богомилите

Книгата съдържа петте най-важни текста за богомилството.

Разберете от първоизточника:

• в какво вярват богомилите и какво отричат;
• защо отказват да се подчиняват на държавните закони;
• защо смятат жената за по-висша от мъжа;
• защо призовават към вегетарианство;
• защо се грижат за болните, а отлъчват скърбящите;
• какви обичаи спазват и какви ритуали изпълняват;
• как се пазят от болести и изкушения;
• как лекуват болните;
• как гледат на смъртта.

"С приемането на християнството през IX век в България се утвърждават църковните институции и единната християнска идеология. Но наред с нея възникват и различни ереси - отклонения от каноничните църковни учения. Появяват се отшелничеството, богомилството, исихазмът, варламитството, жидовството и други.

Най-голямо разпространение и продължителност има богомилството. То възниква при управлението на цар Петър (927 - 970) - около средата на X в. и продължава до XIV век Разпространява се във Византия, Сърбия, Киевска Русия, Северна Италия, Южна Франция и много други страни.

Появява се първо сред социалните низини и низшето духовенство. За негов основател се смята поп Богомил. Някои извори, като писмата на патриарх Теофилакт до цар Петър, насочват произхода на учението към най-малкия Симеонов син - Боян (Боян Мага). Вероятно поп Богомил е доразвил учението в цялостна система, ползувайки книги на павликяните от Тракия.

По своята същност богомилството е дуалистично учение и обхваща богомилската космогония, христология, есхатология и етика - т.е. разказите за сътворението на света и човека, за идването на Иисус Христос, за свършека на света и съдбата на човечеството. Богомилите проповядват, че във Вселената съществуват две начала - Добро и Зло, Господ и Сатана. Небесният свят и душата на човека са творение на Бога, а материалният свят и човешкото тяло са творение на Сатаната. Така всички земни блага те обявяват за творение на злото, а представителите на земната власт - за слуги на Дявола.

Според богомилите раждането, разпятието и възкресението на Иисус Христос са привидни и затова отричат култа към Богородица и Кръста. Иисус губи двубоя с Дявола, но ще дойде Второто пришествие, когато Дяволът ще бъде окончателно победен. Богомилите отричат властта на царете, болярите, държавата и Църквата, обредите, кръста, иконите, брака. Организациите им делят своите членове на три категории: съвършени, вярващи и слушатели. Те формират богомилски общини, като начело на всяка стои т.нар. дедец. През XII век са познати две общини, наречени България и Драгувития.

Обредите на богомилите включват молитвата Отче наш, изповядването помежду си, опрощаването на греховете и четенето на текстове от евангелието на Йоан. Богомилското учение създава и своя апокрифна литература: Катарският требник, Тайната книга (Йоановото евангелие), Ходене на Богородица по мъките, Детство Иисусово и други.

Богомилството се възприема като предреформаторско явление, оказало силно влияние за развитието на ереси в Западна Европа като учението на албигойците и катарите. В България то задълбочава политическата и духовната криза и е преследвано от Църквата и държавата, за което свидетелстват съчиненията Беседа против богомилите на Презвитер Козма (X век), Бориловият синодик (XIII век) и други.

В богомилството обаче има ценни демократични и хуманни принципи: отричането на войната и насилието, стремежът към социално активен, природосъобразен и морален живот. По време на византийското владичество (XI и XII век) богомилското движение придобива патриотична насоченост и съпротива. То е израз на народната духовна култура и е български принос в обществената и религиозно-философската мисъл на Европа."
Из книгата

Милениум
София, 1504
ул. Васил Априлов 11, ет. 2
editor@milleniumbg.eu