Есета - част 3: Ходенето на българина по мъките

Георги Марков Времетраене: 1:08 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път.

"С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало.

Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и мрачна реалност. Толкова повече, че картинката не се е изменила, тя съществува и до ден-днешен, колкото и провокационно абсурдна да изглежда на всеки здравомислещ човек.

Мнозина не могат да си представят атмосферата на жестока безнадежност, която смачква човешкото ви самочувствие и за кой ли път ви повтаря, че вие сте нищо. Вие не сте човек, вие не сте българин, вие не сте добър гражданин, добър работник или баща, вие сте парцал, който могат да подритват както си искат."
Георги Марков

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Той е един от най-ярките представители на българската проза от 60-те години. През 1969 г. заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където започва работа в Би Би Си и сътрудничи на Дойче Веле и радио "Свободна Европа". На 7 септември 1978 г. на моста "Ватерло" в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница "Сейнт Джеймс". След неговата смърт на Запад излизат "Задочни репортажи на България". У нас те са едва след 10 ноември 1989 г., а издаването на цялото му литературно наследство от емиграцията тепърва предстои.

Фондация Комунитас
София, 1000
Патриарх Евтимий 22, ет.3,ап.4
communitasfoundation@gmail.com

Образът на българина

• Ходенето на българина по мъките
• Ще изчезне ли българският народ?
• Как у нас се прави кариера?
• От Витоша по-високо...
• Образът на българина
• Идеали, идеология, действителност
• Митология или късогледство
• Кой създаде легендата Запад?
• За голямата и малката правда
• Празникът на свободата и празникът на милицията

Освобождението и свободата

• Мълчи
• Освобождението и свободата
• Есе за честността
• Партийна алхимия
• Бимбилистанските последователи на Хауърд Хюз
• Както казва другарят...
• Пренебрегнатият прототип
• Кирило-Методиевско
• Великденските камбани на "Александър Невски"
• Коледен разказ

Прочити

• Сталин
• "Десет години след Иван Денисович"
• За подслушвача Хари... и безименните му колеги от Изток
• Патрик Уайт
• Винсенте Алейхандре
• Жан Жьоне
• Шеповете и виковете на Ингмар Бергман
• Последното преображение на Маестрото
• Жан Реноар говори
• Реквием за един писател
• Децата и литературата за тях
• За младите писатели
• "Вилна зона"
• За дивите пчели... и питомните хора
• Конете и вълците на българите

Георги Марков - живот в дати
Именен показалец